Ти уби сърцето ми

4

  * още глави утре*
Не можех да остана така. Трябваше да се махна от силните му ръце. Махнах едната му ръка, а после и другата. Крака му стискаха моите и едва на десетата минута мъчене успях да ги отскубна от своите крака. Станах от мекото леглото и излязох от стаята. Вече беше станало почти обяд. Щом се качих в стаята си се подсуших и преоблякох, вързах косата си и обух другите си обувки, с които щях да остана вътре в къщата. Слязох по стъпалата в кухнята и помогнах със сервирането на обяда. Никой от служителите не ме поздрави, за това не им казах нищо. Багажът ми беше пристигнал, но после щях да го разопаковам. Сервирахме обядът със другите работници и семейството на Хари дойде.

- Къде е Хари? - обърна се Ан към мен.

- Почива си.

- Извикай го за обяд.

Аз знаех, че той няма да може да слезе, понеже още не е изтрезнял, но кимнах и се качих горе. Почуках на вратата. Никакъв отговор. Очакваше се. Сама я отворих. Зеленоокото момче още лежеше на леглото. Отидох до него и го побутнах леко.

- Господине, майка Ви Ви вика на обяд.

- Мммрр.. - измрънка без да отвори очи.

- Вече е обед. Трябва да слезете. - бях надвесила глава над него, а той лежеше с гръб към мен.

- Донеси ми храната тук.

- Добре, господине.
Излязох от стаята му и се запътих надолу към голямото помещение.

- Ще слезе ли? - попита майка му.

- Поиска да занеса обяда в стаята му.

- Защо?

- Явно е изморен и си почива - отговорих.

- ..Добре, но му кажи да стане и приготви багажа си. - Ан седна на един от дървените скъпи столове пред масата, срещу съпруга си.

Аз поставих обяда върху поднос и се качих до стаята на господина. След като почуках, отворих вратата и влязох. Затворих вратата с едната си ръка, а с другата държах подноса. Хари беше седнал на леглото и прикриваше лицето си с ръце. Оставих обяда на шкафчето до него.

- Госпожа Стайлс каза да приготвите багажа си.

- Защо? - погледна ме. Очите му бяха кърваво червени. Дължеше на пиенето.

- Не зная. - обърнах се и излязох през вратата.

Той дори не ми благодари за това, че не го издадох на родителите му. Какво възпитание. Но всъщност това не се дължеше на родителите му. Те бяха толкова мили, а той се държеше по друг начин и човек би си помислил, че е от друго семейство. Слязох в кухнята, където обядвахме ние служителите. Този път се запознах се с тях. Те бяха по-възрастни от мен. Някои от тях клюкарстваха, което бе крайно неуважително. Темата беше 'Къде ще ходят семейство Стайлс?'. Стана ми неудобно, но ги слушах. След обадя попитах Ан дали трябва да свърша нещо, а тя ме освободи. Качих се в стаята си и започнах да прибирам дрехите си в гардероба. Усетих хладен въздух да обгръща гръбнака ми. Явно вратата беше отворена. Обърнах се и видях дяволската усмивка на Хари.

- Желаете ли нещо? - станах с дрехи в ръце.

- Когато кажеш това ми минават доста мисли през ума. - усмихна се перверзно и се приближи, но преди това затвори вратата.

- Извинете, но Вие нямате ум - казах това. То само излезе от устата ми, не исках да го кажа, но бях права.

- Ти май много си отваряш устата? - бутна ме към стената и ме притисна с тялото си.

- Само казах истината. Видях какво представляваш. Пробваш всяка и се мислиш за шеф. - гледах го в очите. Не знам какво ми ставаше, но трябваше да му го кажа.

- Виж какво, момиченце. - хвана ме здраво за лицето и ме погледна право в очите. - Мислиш, че щом майка ми се държи мило с теб и аз ще се държа, но не си познала. Още нищо не си видяла! Не знаеш какво може да те очаква. Ясно ли ти е? - викна ми.

Гледах очите му. Не изпитвах страх, а съжаление. Беше животно. Дали още беше пиян? Може би, за това се държеше така, но не.. Това бе самата истина. Може би изпитвах лек страх, но веднага трябваше да го премахна. Хари само си играеше с мен. Първо целувката, сега и това. Това беше, за да ми покаже, че той е шефа, а аз просто прислужницата. Колкото и да е прав това беше крайно неуважително. Някой прекъсна думите му, които се канеше да изрече. Звукът идващ от вратата накара и двама ни да погледнем към нея.

- Само да си казала и дума за това. - погледна ме кръвнишки и щом ме пусна отвори вратата с усмивка.

- Сине, как си? - Ан го прегърна.

- Добре съм, мамо. Тъкмо дойдох да помогна на Анабел с подреждането. - явно убедителната му усмивка успяваше да излъже майка му.

- Чудесно, но трябва да приготвиш своя багаж, защото ще заминем за седмица. - усмихваше се.

- Не на мен не ми се идва. - нацупи се той. - Защо не отида на вилата? Анабел ще дойде с мен, за да ми помага. Въздухът ще ни се отрази добре. - прегърна ме през рамо за пред майка му, а аз гледах шокирано.

- Ами.. Добре. - усмихваше се.

- Супер, още довечера ще тръгнем. - Хари ме стискаше и се усмихваше, а аз просто не избивах идеята как щях да прекарам една седмица сама с него.

Следва продължение..