Ти уби сърцето ми

6

Можех да усетя ръката му по голото си тяло. Той се доближи до мен, а ръката му още бродеше по тялото ми. Аз не мърдах. Хари смъкна ръката си бавно надолу по бедрото ми. Аз не се сдържах и се обърнах.

- Спрете!

- Защо? - погледна тъпо.

- Така! - отговорих.

- Всяко момиче ме иска, а ти се дърпаш? Харесвам недостъпните момичета. - намигна ми.

Аз отново не казах нищо. Обърнах се и останах в същото положение, както преди да се обърна, но момчето нарочно остави ръката си на бедрото ми и го стисна. Можех да усетя как коремните му мускули се бяха опрели в мен. Всяка гънка от тялото му можеше да те подлуди. Красивото му лице е, като на принц. Къдриците, меката му коса.., но характерът му беше боклук. Може би се държеше само с мен по този начин. Не знам.. Той не движеше ръката си, но можех да я усетя върху голото си бедро.

На сутринта.

Събудих се, но Хари го нямаше в леглото. Опитах се да стана, но.. Ръцете ми бяха заключени с белезници за леглото. Какво? Опитах се да се освободя, но не можех. Ядосах се, но бях и уплашена.

- Освободете ме веднага! - започнах да викам.

Никакъв отговор. Продължих да викам и най-накрая вратата се отвори.

- Искам да ме освободите веднага - извиках аз.

- Стига си викала, наду ми главата! - направи недоволна физиономия.

- Защо ме заключихте?

- Защото аз така искам. - усмихна се подло докато пиеше безалкохолно.

- Веднага ме пусни. - бях седнала с краката на леглото, но още бях по бельо.

- Виж сега, малката.. - той се доближи към мен. - Докато не издължиш парите на родителите си ще правиш каквото ти казвам, ясно?

Как можеше да ми говори така? За какъв се мислеше? Така ми идваше да му забърша един голям шамар, но ръцете ми бяха с белезници.

- Виж, какво господине.. - не се сдържах и започнах да викам. - Ако мислиш да се държиш така с мен не си познал. Аз не съм, като другите ти курви. Нито искам да съм с теб, нито нищо. Ако се мислиш за голяма работа, единственото, което мога да ти кажа е, че ти си пълно НИЩО!

Той се ядоса и ме стисна силно за гърлото.

- Само посмей още един път да ми говориш така и ще видиш на какво съм способен - изсъска в лицето ми.

- Вече видях какво животно си. Няма какво да ми показваш. - едвам промълвих думите, защото той не ми позволи да дишам от силните си ръце.

Стайлс ме пусна и отвори гардероба. Взе абсолютно всичките ми дрехи, остави само бельото захвърлено на земята.

- Какво правиш? - попитах объркано.

- Ще се отърва от дрехите ти. Цяла седмица ще седиш само по бельо. Готино, нали? - изсмя се и взе другите ми дрехи.

- Ела веднага! Остави нещата ми! - виках, но той не се връщаше.

Зеленоокото момче излезе от стаята с дрехите ми в ръцете си. Не можех да разбера какво ще направи с тях, но щом се върна тях вече ги нямаше. Затвори вратата и седна на един стол до леглото, като се втренчи в мен.

- Пусни ме.. - промълвих.

- Няма - отговори той, като продължаваше да гледа голото ми тяло.

- Искам да отида до тоалетна..

- Ще стискаш - каза безчувствено той.

- Моля.. - помолих се с надежда, че ще ме пусне.

Той изпуфтя и стана от стола. Дойде до мен и извади малко ключе от джоба на дънките си. Пъхна ключа в ключалката и след миг ръцете ми се освободиха от белезниците. Хвана ме здраво за китката и ме заведе до тоалетната. Аз влязох и усетих как той се облегна на вратата. Трябваше да се махна от тук. Не можех да издържа повече. Огледах се. Имаше малко прозорче най-отгоре върху стената. Покатерих се и се надигнах на ръце, като се опитвах да не шумя. Шмугнах се и скочих навън. Бях по бельо, но нямаше друг начин. Около мен имаше само дървета. Бяхме в гората. Чувствах страх, но предпочитах в гората от колкото при него. Тръгнах да бягам надолу по склона.

Гледната точка на Хари.

- Готова ли си? Хайде, няма да те чакам цял ден. - недоволствах.

Не чух отговор от вътре. Без да се замисля отворих вратата. Какво? Малката кучка е избягала. Веднага излязох от къщата и се огледах. Не можех да тръгна с колата, но не можех и да намеря пътят, по който е тръгнала. Реших да отида от мястото, от където е скочила и да тръгна надолу. Така и направих. За глупак ли ме мислеше? Щеше да си плати, за това, че се опита да избяга.

Гледната точка на Анабел.

Бягах без посока между храсти и дървета. Дишах тежко, бях уморена. Единственото, за което мислех е дали той ще ме намери. После за замислих над това какво ще направя ако намеря пътя. Хората щяха да ме помислят за луда. Все пак продължих да бягам. Навън беше студено. Цялата бях настръхнала. Кожата ми беше студена и бледа, а устните ми посинели от студа. Реших да седна до едно дърво колкото да си почина. Затворих очи за миг. Беше толкова тихо. Даже прекалено тихо. Изведнъж усетих някаква ръка, която ме хвана за устата.

Следва продължение..