The Bad Boy 2

Глава 1

Събудих се от силната аларма. Взех възглавницата и я поставих върху главата си, запушвайки ушите си. В стаята влезе майка ми. В ръцете си носеше поднос с бекон и две препечени филийки.

-Джейн! Махни възглавницата от главата си и ставай да закусваш и да се оправяш за училище!

-Още 5 минути мамо...

-Винаги, когато кажеш така ставаш след половин час!

-Този път няма да е така...-казах сънено и махнах възглавницата.

-Джъстин! Дъщеря ти не иска да се приготвя за училище!

-Добре де ставам...

Застанах в седнало положение на леглото, а мама ми подаде подноса. Поставих го на леглото и казах:

-Благодаря!-тя се усмихна.

-Днес след училище ще има сбирка на глутницата. Надявам се да присъстваш...

-Един въпрос! И Зак ли ще е там?-тя кимна.-Ооо нее...това е кошмар.

Мама се засмя и излезе от стаята. Когато не остана и троха в чинията ми станах и оправих леглото си. Отправих се към банята, където измих зъбите си и сресах костата си. Когато се върнах отново в стаята си се облякох така:

Излязох от стаята си и отидох в кухнята, където татко закусваше. Чичо Ерик също беше тук. Говореше с мама. Отидох до татко, целунах го по бузата помагах им и излязох. Имаше лек ветрец. Закрачих към спирката, за да изчакам училищния автобус. Когато той най-накрая дойде се качих вътре. Часът беше 07:10, а първия час започваше от 07:30. Автобуса спря на няколко спирки и в него се качиха още познати лица от училище. А когато стигнахме, всички се изсипахме и влязохме в затвора. Спрях се пред шкафчето си, откъдето извадих учебника си по Литература.

-Хей, момиче!-гласът стигна до ушите ми и се обърнах. Беше Елизабет, моята най-добра приятелка.

-Хей, Лиза! Какво става?- гласът ми беше тих.

-Боже! Не беше на училище 3 дни! Какво става по дяволите?

-Ами...не се чувствах добре.

-Малкото вълче беше тъжно защото големия лош вълк, който в момента я зяпа не й обръща достатъчно внимание?-погледнах я с широко отворени очи и сложих пръст на устните си, за да й направя знак да млъкне.

И, когато се обърнах той беше там. Зак Милър, син на Кимбърли и Кейлъб. Момчето, което харесвам от първи клас, момчето, което ми БЕШЕ най-добър приятел. Усмихна ми се, а аз му помахах, когато тръгна към мен Елизабет се отдалечи. Сърцето ми подскочи.

-Здравей!-каза ми.

-Здравей.

-Исках да те питам дали ще ходиш на сбирката на глутницата. Не искам да бъда единственият загубеняк, който ще присъства.

-Да, Зак ще ходя! И единственият загубеняк тук си ти!-казах и се обърнах.

-Чакай! Не исках да те обидя по никакъв начин.

-Виж! Няма значение...можеш да вървиш при приятелчетата си, които те чакат. Аз закъснявам за час.

-Сигурна ли си, че не си обидена?-кимнах.

Тръгнах към кабинета по Литература, където имах час. Това всъщност беше най-дългия разговор, който съм водила със Зак от 2 години насам...

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Здравейте хора!
Това е първа глава от историята ми и се надявам да ви хареса...
Ще има продължение.
Обичам ви!❤️