The Bad Boy 2

Глава 8

Обърнах се с глава на другата страна, стараейки се да придържам сърцето си към нормалния му ритъм, но мисията се оказа невъзможна. Изведнъж започна да бие адски силно и бързо. Преглътнах. Той се приближи.

-Здрасти!-каза.

-Защо не си в час?-попитах.

-Мога да попитам същото за теб.-не отговорих на въпроса му. Погледнах надолу стараейки се да избегна погледа му.

След дълго взиране в мен, той продължи по пътя си, а когато Лиза излезе тръгнахме към кабинета по История. Отворихме вратата, а господин Куин ни погледна строго. Огледах се. Зак вече беше в стаята.

-Защо всички закъсняват днес?-извика той.-Сядайте! Следващия път в който закъснеете ще бъдете наказани!

С Лиз седнахме на местата си. Извадих учебника и тетрадката си.

-Какво ще правиш довечера?-попита ме тя.

-Ще съм сама вкъщи цяла вечер и ще уча. Татко ще води мама на вечеря. Имат годишнина.

-Тогава нека да отидем на дискотека!

-Не благодаря!-въздъхнах.

...................................

Когато часовете свършиха тръгнах пеш към лагера. Извадих слушалките си. Включих ги в телефона ми и си пуснах любимата ми песен на Шон Мендес. Когато се прибрах се преоблякох с клин и тениска, за да ми е удобно и вързах косата си на конска опашка. Нашите ги нямаше вкъщи...явно бяха тръгнали по-рано. Легнах на леглото си по корем и започнах да пиша домашните си. Когато вече бях готова с всичко за следващите два дни взех телефона си, за да видя колко е часът. Беше станало 20:17. Станах от леглото и отидох до кухнята, за да си взема часа с вода. Тъкмо отпивах от чашата, когато на вратата се почука. Обърнах се и се запътих към нея. Дръпнах бравата и отворих. Зак връхлетя в стаята, като почти не падна в краката ми.

-Господи, Зак...пиян ли си? Ела...седни.

-Н-н-не искам да сядам! Дошъл съм за друго!

-Какво има?

Той ме хвана и ме затисна в стената, като допря тялото си в моето. Погледнах встрани, за да избегна погледа му. Той обаче хвана брадичката ми с едната си ръка и обърна лицето ми към неговото.

-Зак...пиян си и не си на себе си. Моля те прибери си вкъщи.

-Не искам да се прибирам... Искам да съм тук...с теб! Ти не искаш ли? Убеден съм, че искаш...

-Искам само да се прибереш вкъщи!

-Знам, че и друго искаш, но не си признаваш. Погледни ме в очите!-погледнах го.-Виждаш ли, че не е толкова трудно?

Преглътнах. Той захапа долната си устна. Погледна ме в очите, а след това погледна към устните ми. Не изчака още дълго и разби устните си в моите. Не знаех как да реагирам...дали да отвърна на целувката или просто да изчакам да свърши, но не издържах. Леко захапах долната му устна и когато накрая и двамата останахме без дъх се отделихме един от друг.

-Мисля, че трябва да си вървиш.-въздъхнах.Той ме бутна настрани и повърна на пода.

-О Боже, Зак!-извиках.

-Съжалявам!

Хванах го през кръста и го поставих на дивана.

-Спокойно...аз ще почистя, а ти си почини.

Взех парцал от банята и започнах бавно да чистя пода. Когато изчистих, върнах парцала на мястото му и се върнах обратно при Зак.

-Как се чувстваш?-попитах. Виждах срама в очите му.

-Ами...засрамен, също така и замаян...цепи ме главата...

Налях чаша с вода и му я подадох заедно с хапче за глава.

-Благодаря! Извинявам се за това, което направих...не бях на себе си.

-Както и да е...не ми се говори за това..-казах.

-Не...аз искам да говорим. Аз...цяла вечер си мислех за теб и за това, което ми каза татко...че си падаш по мен от първи клас...исках да проверя дали имам нещо към теб, за това се натрясках и....хареса ми.

-Какво искаше да кажеш?-попитах и премигнах няколко пъти.

-Искам да кажа, че искам да опитаме.

В този момент сърцето ми спря и буца заседна в гърлото ми. Той сериозно ли говореше?

••••••••••••••••••••••••••••••

Здравейте хора!
Съжалявам, че не съм качвала от доста време, но нямах никакви идеи. Надявам се това, което пиша да ви харесва!
Обичам ви!❤️