The Bad Boy 2

Глава 7

Обърнах глава. Татко го погледна, а той извъртя очи. Тръгнах към къщи, поглеждайки Кейлъб, който явно разбрал какво става се беше запътил към Зак. Сложих кичура, покриващ ухото ми зад него, за да чуя по-добре и се заслушах.

-Какво по дяволите Зак? Не трябваше да се отнасяш така с момичето, което е влюбено в теб от първи клас!

-Какво? Как може да е влюбена в мен от толкова време? Пък и тя не е мой тип. Онази Лиза е готина.-сълзи напираха в очите ми. Той харесва Лиза?

-Млъкни Зак! Ще говорим по-късно, когато никой не ни подслушва.

Обърнах глава назад, забелязвайки, че и двамата се взират в мен. Бързо влязох вкъщи, като тръшнах вратата зад себе си. Мама отново пристъпи към мен.

-Ще ми кажеш ли какво стана?

-Нем!

-Знаеш, че винаги можеш да ми имаш доверие!

-Признах му. А той каза на Кейлъб, че си пада по Лиз...

-Значи е глупак!

Усмихнах се със сълзи на очите.

-Татко също каза така...

-Баща ти също беше глупак!-отново се усмихнах.-Той не те заслужава! Щом не те харесва, значи той губи!

-Благодаря мамо! Аз...ще отидя в стаята си. Искам да се успокоя...

-Ще ти донеса нещо да хапнеш...

-Ако не е шоколад, не ми го хвали!-казах и тръгнах към стаята си.

Влязох вътре, заключвайки вратата зад себе си. Облякох пижамата си, за да ми е по-удобно и се хвърлих на леглото. Взех слушалките от нощното шкафче и ги вкарах в ушите си... Заспала съм.

.................................

Джейн! Джейн! Отвори вратата!

Това чух преди да се събудя. Погледнах към телефона си. 7:17. Господи...щях да закъснея! Музиката още бучеше в ушите ми. Свалих слушалките и скочих от леглото. Отключих вратата и погледнах мама в очите. Погледа й беше ядосан и в същото време сънен.

-Хайде живо! Оправяй се! Ще закъснееш!

-Ами закуската?

-Няма закуска за теб днес!

Погледнах унило и започнах да се оправям. Обух къси сини панталонки и черен потник. Вързах бяла карирана риза около кръста си и оправих косата си. Обикновено винаги носех риза, нямаше значение как я нося...просто ако я нямаше някъде върху мен се чувствах незавършена. И тогава се сетих. Как щях да погледна Зак в очите... Изкарах тази мисъл от главата си и тръгнах.

...........................

Когато стигнах, Лиса вече ме чакаше пред училище. Запътих се към нея с бавни и спокойни стъпки.

-Хей, момиче...доста се забави!-извика тя още преди да съм стигнала до нея.

-Хей... съжалявам, успях се!-отвърнах унило. Мислех само за това как Зак каза, че е готина. Не можех да я погледна в очите.

-Джейн...какво е станало мое малко вълче?

-Аз...Зак...той...

-Какво е направил този нещастник? Ще му вкарам един тупаник!-и тогава се засмях.

-Ами..каза, че не съм негов тип.

Тя ме прегърна. Погледна ме с тъжен поглед и ме хвана под ръка. Когато влязохме в училище. Имахме история първи час. Сложих едната слушалка в ухото си и пуснах музика.

-Ще дойдеш ли с мен до тоалетната?-попита ме тя.-Не оправих грима си сутринта.

-Просто ще те изчакам отпред.-тя кимна и влезе вътре.

Облегнах се на стената и погледнах към пода. Шум от стъпки по коридора долетя до ушите ми. Беше странно, защото часът беше започнал и по коридорите нямаше никой освен нас. Когато звукът се увеличи се обърнах. Не отново! Зак... Спря се на няколко метра от мен и ме погледна. Буца заседна в гърлото ми.

••••••••••••••••••••••••••••

Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви хареса, макар и малко късно да я качих...
Съжалявам ако има грешки, просто бързах.
Обичам ви!❤️