The Bad Boy 2

Глава 10

Как до вчера никой не ме харесваше, а днес...днес всичко се промени.

-Е, Джейн? Какво ще кажеш? Искаш ли да излезем или ще ме отрежеш?-Лоугън беше сладък. В 9-ти клас го харесвах мъничко.

-Лоугън...аз...

-Знам, че си падаш по Зак, но моля те дай ми шанс! След срещата можеш да изтичаш обратно при него, ако не ти хареса.

-К'во правиш бе копеле?-двамата с Лоугън се обърнахме, като видяхме Зак да стои зад нас. Беше ядосан.

-Зак, успокой се!-извиках.

-Аз ти се доверих! Споделих с теб как се чувствам относно нея, а ти ми заби нож в гърба!-усетих студена тръпка по гръбнака си.

-Ти не си нищо, Зак! Ти си мръсно нищожество, което не заслужава момиче, като Джейн! Всички знаят, че си играч!

И двамата се гледаха с омраза. Лоугън викаше срещу Зак, а той дишаше тежко. Усетих напрежението между двамата. Чух как пулса на Зак се ускори и разбрах, че се трансформира. Погледнах Лоугън, който се беше стреснал от тежкото дишане на Зак.

-Лоугън моля те върви в училище!-извиках, опрях ръце на гърдите му и го бутнах да си върви.

-И да те оставя тук с него? Няма шанс!

-Лоугън, моля те! За доброто на всички ни, моля те!-той явно само и това чакаше. Обърна се и се затича към училище. Зак беше наколеничил на земята. Видях капки кръв и се спуснах към него.

-Зак, Зак дишай. Поеми си дълбоко въздух и се успокой.

Погледнах ръцете му. Бяха свити в юмруци, а смъртоносните му нокти се забиваха в кожата му. Нежно поех ръката му в моята. Заслушах се. Пулсът му се забави, а дишането му се успокои. Въздъхнах успокоено.

-Благодаря!-прошепна и ме погледна.

Жълтеникавите му очи възвърнаха нормалния си цвят, а зъбите му се прибраха. Ръцете му бяха целите в кръв, но раните бяха зараснали. Извадих кърпички от раницата си и започнах да изтривам кръвта от ръцете му. Той отново ме погледна.

-Не трябваше да се ядосваш толкова. Не и тук на улицата, пред всички. Можеше някой да те види.

-Но никой не ме видя.-запротестира той.

-Лоугън те видя!-извиках.

-Щеше, но благодарение на теб се разминах на косъм.

-Ами ако го беше наранил? Или по-лошо. Ако го беше убил?

-Мога да се контролирам!-каза той, взе кърпичката от ръката ми, изправи се и я изхвърли в кошчето.

-Видах колко можеш да се контролираш! Изобщо не си направи сметка, че някой можеше да те види.-той ми подаде ръка, аз я хванах, а той ми помогна да се изправя.

-Права си! Съжалявам! Просто го мислех за приятел, а в следващия момент го видях как се разхожда с теб и те кани на среща и...просто не издържах.

-Подслушвал си разговора ни?-запитах с отворена уста.

-Естествено, че го подслушвах!

-Зак, не мисля, че имаш думата. Искам да кажа, че до вчера въобще не мислеше за мен по същия начин, както аз за теб.

-Аз се промених!-извика, хващайки ръцете ми.

-Не мисля, че човек може да се промени толкова бързо.-казах, издърпвайки ръцете си обратно до тялото си. Обърнах се и тръгнах обратно към къщи.

-Джейн! Училището е в другата посока!

-Днес ще пропусна училище.-извиках в отговор.

-Джейн почакай!-извика той след мен, но аз започнах да тичам.

Очите ми се насълзиха леко, но аз преглътнах сълзите. Знаех, че бях силна. В бързината си дори не знаех дали ме е последвал или просто е отишъл в училище. Лоугън беше прав. Зак беше играч и всички знаеха това. Спрях, за да си отдъхна, но усетих как нечия ръка ме хвана за рамото и ме издърпа обратно.

•••••••••••••••••••••••••••••••

Здравейте хора!
Надявам се тази глава да ви е харесала!
Съжалявам ако има грешки, просто не бях качвала от доста време и бързах да довърша главата.
Обичам ви и ви благодаря, че ме подкрепяте!❤️