The Bad Boy 2

Глава 14

На сутринта се събудих от силния трясък на вратата ми. Подскочих от леглото, когато видях Зак.

-Добро утро! Днес аз съм детегледачката ти!-той ми намигна, а очите ми се разшириха от изненада.

-Какво правиш тук?-погледнах се в огледалото.-Мамка му! На нищо не приличам! Излез!

-Добре де, ще те изчакам отвън. По-спокойно, че с тази агресия ще вземеш да станеш вълк единак.-той започна да се смее, а аз взех възглавницата си, като го уцелих с нея.-Добре, ще изляза!

Взех четката си за коса, като започнах да се реша с нея. Излязох от стаята си по пижама. Зак се беше облегнал на стената в коридора и ми се усмихна, когато излязох. Продължих към банята, без да му обръщам особено внимание, но той ме следваше като кученце. Обърнах се към него и го погледнах ядосано.

-Разбирам!-викна.-Някой май е спал със задника нагоре!

-Млъкни, Зак!-той вдигна ръце във въздуха, сякаш да ми направи знак да се успокоя.

Влязох в банята и извадих от шкафчето над мивката четката и пастата си за зъби. Бързо сложих малко паста върху четката и започнах да търкам зъбите си с нея. Когато бях готова със зъбите, излязох от банята. Отново минах покрай него, сякаш го няма, а той пак тръгна по петите ми. Отворих вратата на стаята си и двамата влязохме вътре.

-Излез, Зак! Трябва да се преоблека!-казах и започнах да си търся дрехи из шкафа.

-Няма!

-Какво ти става по дяволите? Защо си тук и къде са мама и татко?-развиках се. Знаех, че може би не е виновен той, но цяла сутрин ме дразни.

-Първо: Държа се като най-обикновен човек! Второ: Тук съм, за да те наглеждам. И трето: Отидоха с татко и Арън на някъде. Не ме вълнува особено къде.-въздъхнах, а той извъртя очи.

-Да ме наглеждаш? Ти полудя ли? Че аз на 3 годишно ли ти приличам?-отново въздъхнах.-Няма значение...просто излез от стаята ми, за да се преоблека!

-Няма! Не мърдам оттук.-заяви и ме погледна предизвикателно. Имах късмет, че снощи си легнах със сутиен. Глупаво? Знам...

-Хубаво!-започнах да събувам долнището на пижамата си, след което съблякох и горната част. Останах само по бельо, но не отмествах поглед от очите му. Той бавно свали поглед от очите ми, по цялото ми тяло, а аз бях като вкаменена.

-Леле, Джейн!-въздъхна и направи крачка към мен.

Буквално останах без дъх. Сърцето ми се беше качило в гърлото. Ръката му се уви около кръста ми и ме придърпа към тялото си. Устните му се залепиха за моите, като с магнит. Знаех, че трябваше да избягам. Да избягам от собствения си дом, но не можех...Не можех, защото не исках този момент да свършва...