The Bad Boy 2

Глава 11

Обърнах се. Лицето, което видях ми беше до болка познато. Преглътнах тежко.

-Здравей Джейн! Липсвах ли ти?-отдръпнах се.

-Какво правиш тук, Саманта?

Когато бяхме малки със Саманта бяхме приятелки. Може би защото и двете бяхме от семейства на върколаци. Но с течение на времето, тя започна да се променя. Започна да излиза със Зак и знаеше какво чувствам към него. Дори и замалко бяха гаджета. Наложи се да се разделят, когато семейството на Саманта реши да се преместят в Ню Джърси.

-Дойдох да видя най-добрата си приятелка! И гаджето си...сещаш се нали?-подмолната и усмивка заигра на лицето ѝ.

-Разкарай се, кучко!

-Я виж ти...някой е станал арогантен! Зак върза ли ти най-накрая? Или още се влачиш след върколашкия му задник?

-Млъкни!

-И защо? Аз казвам самата истина, пък и Зак никога не те е харесвал! Винаги ми е казвал колко си скучна...движел се е с теб само защото баща ти не е искал да бъдеш аутсайдера на училището и да се движиш сама! Зак беше мил с теб, не защото искаше, а защото беше принуден!

Отново усетих ледена тръпка по гърба си. Емоциите ме заливаха. Ноктите се плъзнаха по пръстите ми.

-Някой май се ядоса, а?-за пръв път изпитвах такава сила на ярост. Докато се усетя ръката ми се изстреля към гърлото ѝ и ноктите ми пробиха плътта. Тя хвана шията си с ръце и падна на колене.

-Джейн!-извика познат глас. Обърнах се и видях лицето на Зак. Изгаряща болка се разнесе на очите ми.

-Зак...

-Боже, какво направи?-той се затича към Саманта и я погледна.-Сам?-тя преглътна тежко, а сълза се стече по бузата ѝ.

-За..заслужих си го...крайно време...беше...да...да...се случи...Аз...аз...съжалявам, Джейн...-пулсът ѝ затихна и дишането ѝ спря. Очите ѝ останаха отворени и гледаха в пространството. Зак я пусна. Улицата в която бяхме беше необитаема, за мой късмет.

-Джейн!-извика Зак.-Очите ти! Сини са!

-Какво?-извадих телефона си и пуснах предната камера. Цветът на очите ми се беше променил, защото бях извършила убийство.-Но аз мислех, че се променят само, когато убиеш човек...

-Виж...не знам какво става, но е по-добре да се прибираме.-той хвана ръката ми.-Ако някой ни види тук...-отдръпнах се.

-По-добре ще е да се прибера сама, благодаря!

-Джейн, моля те!

-Бил си ми приятел, само защото баща ти те е принудил...Така, че не се опитвай да отречеш! За теб чувствата на другите нищо ли не значат?-капки сълзи се стичаха по бузите ми.

-Джейн аз...-прекъснах го.

-Благодаря ти Зак! Благодаря ти, че съсипа живота ми! Помниш ли когато бяхме малки и ти ме попита ако имах едно желание, какво щеше да е то?

-Да...каза, че не знаеш, а че не си мислила по този въпрос...

-Да, точно така.-отвърнах през сълзи.-Е, вече реших! Иска ми се да не те бях срещала...иска ми се да не се бях влюбвала в теб! Иска ми се всичко това никога да не беше започвало!

Тогава видях. Видях как в очите му се образуват сълзи...За пръв път, откакто го познавах гя видях да плаче. И тогава единственото ми желание бе да не бях изричала тези думи.

•••••••••••••••••••••••

Здравейте хора!
Благодаря на тези, които проявяват интерес към това, което пиша! Това означава много в мен!❤