The Bad Boy 2

Глава 15

Отворих очи и отдръпнах лицето си от неговото. Усетих подутината в дънките му и моментално се отдръпнах.

-Проблем ли има?-попита. Погледнах надолу, а той проследи погледа ми.-Оу, мамка му! Виж, не исках това да се случва, но само се погледни...Защо до сега не съм забелязвал коло секси всъщност е тялото ти? Колко секси всъщност си самата ти?

-Не знам...може би, защото досега не съм оставала по бельо пред теб...-усетих как горещината се разлива по бузите ми.

-О, определено не си! Съжалявам за реакцията и държанието си...ще те оставя да се облечеш на спокойствие.-каза направи няколко крачки назад без да отмества поглед от моя и излезе от стаята.

Какво по дяволите се случи току-що? Ударих с длан челото си, а след това избутах всичките си неща от бюрото си. Очите ми се пълнеха със сълзи, а аз отчаяно се мъчех да ги спра. Как можах да позволя това да се случи? Та той се подига с мен преди, разбира се, че щеше да го направи отново. На вратата ми се почука, а аз побързах да изтрия сълзите си.

-Всичко наред ли е, Джейн?-попита Зак от коридора. Последва кратко мълчание, нямах сили дори да му отговоря и преди да скоча, за да заключа вратата, той вече беше нахлул в стаята ми.-Какво има? Защо все още не си се облякла?-той ме хвана за лакътя.

-Излез!-казах със заканителен тон и отдръпнах ръката си от манипулативните му длани. Той ме погледна изненадано, но все още не помръдваше от мястото си.-Казах да излезеш, нещастник!-гневът, пустият гняв започна да се разпръсва из цялото ми тяло. Очите ми проблеснаха, а и неговите също, за да ме предупреди.

-До преди 5 минути езикът ти беше в устата на този нещастник, нали знаеш? Ако не, мисля, че трябва да ти напомня.-самодоволната му усмивка накара ръката ми да действа, преди разумът да го е направил и ноктите ми се забиха в бузата му и я раздраха.-Само това ли можеш? Давай, по-добре си излей всичко.-в следващия миг ръцете ми бяха върху тялото му, раздирайки тениската му. Кръвта му се лееше по пода, по стените, навсякъде...

Без да успея да го спра, ръцете му обвиха тялото ми и ме притеглиха към неговото с такава сила, че моите опити бяха напразни. Предадох се, отпуснах ръцете си и зарових глава в шията му и отново позволих на сълзите ми да се излеят.

-Всичко е наред.-прошепна и ме притисна още по-здраво.

-Мразя те!-казах през сълзи.

-Знам...-въздъхна и се облегна на стената.

Здравейте, хора! Върнах се, надявам се да не сте забравили тази история, защото мина доста време, но вече съм тук.
Коментарите на последната глава бяха много и ме мотивираха да продължа историята. Тази глава беше малко по-кратка и по-семпла, но ще се постарая занапред да пиша повече!
Благодаря на тези, които все още са тук! ❤️