The Bad Boy 2

Глава 9

Погледнах го.

-Зак...пиян си. Моля те прибери се вкъщи, а утре когато си на себе си ще поговорим.

-Аз искам да знам отговора ти сега!

-Моля те! Имам нужда от време. От толкова години насам не смееше дори да ме погледнеш, а сега от нищото искаш да сме заедно. Не те разбирам.

-Виж...не знам какво ми стана изведнъж, но само знам, че не мога да си те изкарам от ума ми. Ти ме влудяваш! Влудява ме погледа ти. Влудява ме мисълта, че не мога да те имам. Влудява ме факта, че когато ходиш по коридорите, момчетата ти зяпат задника.-изчервих се.

-Зяпат ми задника?

-Да! И това ме побърква! Времето, което прекарах с теб ме накара да се осъзная. Да осъзная, че ти си тази, която искам.-отново се изчервих.-Знам, че и ти ме искаш, Джейн.

-Ами ако вече не е така? Ако съм те чакала твърде дълго? Знаеш ли колко време съм чакала да дойде този момент? Знаеш ли колко пъти съм мечтала да дойдеш при мен и да ми кажеш, че ме харесваш? И знаеш ли колко ме нарани, когато каза че харесваш Дженифър?-сълзи напираха в очите ми, но се стараех да не заплача.

-Аз...наистина, ама наистина съжалявам...-за пръв път Зак изрича тези думи искрено.

-Просто си върви! Не съм готова да взема решение толкова бързо.

-Имаш толкова време, колкото ти е нужно...И се надявам отговорът ти да е положителен.

Той излезе от къщата. Затичах към прозореца и гледах как се клатушка на път към вратата на къщата си. Замалко да падне, докато влизаше. Поех си дълбоко въздух и най-накрая позволих на сълзите да плъзнат по бузите ми. Когато намерих сили да стана от дивана, отидох в стаята си. Легнах на леглото, опитвайки се да заспя, но се оказа трудно, докато мислех за това, което се случи.

.................................

На сутринта алармата ми звънна. Не ми беше трудно да стана, защото не бях мигвала цяла нощ. Надигнах се от леглото и отидох в кухнята. Сипах зърнена закуска в купичка, а след това исипах и млякото. Грабнах една лъжица и седнах на един от столовете до масата. Когато приключих със закуската измих зъбите и лицето си. Облякох се със тъмно сини къси панталонки и с бяла до пъпа блуза. Обух кецовете си и излязох. Почти бях стигнала до училище, когато един от приятелите на Зак ме настигна.

-Здрасти, Джейн!-Каза той и ми се усмихна.

-Здрасти, Лоугън!-отвърнах на усмивката му.

-Ако знаеш от колко време искам да говоря с теб...

-Така ли? За какво?- попитах с любопитство.

-Първо ми кажи какво става с теб и Зак. Имате ли напредък? Снощи хубаво се беше подредил.-вдигнах рамене и той разбра, че не искам да отговарям на въпроса му.-Не е минало добре...ясно. Не трябваше да го пускам пиян.

-Не се притеснявай. Не е станало нищо кой знае какво...просто повърна на пода ми.-той започна да се смее.

-Боже Господи...яко се е издънил. И ти какво му каза?

-Че ми трябва време. И чакай!-прекъснах го.-Защо ме питаш мен за това? Нали сте си дружки? Питай него!

-Не бих казал, че сме дружки. Движех се с него, само защото исках да се добра по-близо до теб.

-Какво?

-За това исках да говорим, Джейн. Помниш ли как се преместих в училище в 9-ти клас?

-Да, помня. Бяхме в един клас по Химия и Английски.

-Именно...помагаше ми по химия, защото абсолютно нищо не разбирах. И тогава толкова исках да те поканя на среща, но просто нямах смелост. Сега събрах куража...искаш ли да излезеш с мен, Дейн?

Премигнах няколко пъти. Усетих, че живота ми се преобръща с главата надолу...

••••••••••••••••••••••••••

Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви е харесала и отново се извинявам, че не съм качвала от известно време.
Съжалявам ако има грешки, просто бързах да я кача...
Обичам ви!❤️