The Bad Boy 2

Глава 6

Той се отдръпна бавно от мен, поглеждайки ме в очите. Направи крачка назад и отмести поглед. Беше ми трудно да кажа нещо. Буца беше заседнала в гърлото ми.

-Ще вървим ли за сладолед?-попита, а аз кимнах.

Когато стигнахме, аз си поръчах една топка шоколадов сладолед, а той две ягодов. Бръкнах в джоба си, за да извадя парите си, но той ме спря.

-Боже, не ставай глупава. Нали се разбрахме аз да те черпя.-той извади кожения си портфейл и извади парите си от там, като остави бакшиш.

Тръгнахме към киното, където трябваше да ни чакат Тайлър и Лиза, докато мълчаливо ядяхме от сладоледите си. След няколко пресечки бяхме отпред, но тях все още ги нямаше. Извадих телефона си и звъннах на Елизабет. Когато вдигна казах:

-Хей, Лиз! Къде сте? Вече сме пред киното. Идвате ли?

-Ами...ние малко ще позакъснеем...вие влизайте без нас, а ние ще дойдем.

-Как така да влизаме без вас? Нали дойдохме тук само защото не искахте да сте сами? Взимай Тайлър и си довличайте задниците тук или си тръгваме!-това вече беше малко грубо от моя страна.

В следващият миг тя ми беше затворила. Погледнах Зак с ядосано изражение и тръгнах напред.

-Хей, къде тръгна? Нека поне да изчакаме малко!

-Няма да чакам никого! Нарочно са го направили! Искали са да останем сами.-извиках.

-Защо да го правят?

-Защото искат да ни съберат. Зак, ти нищо не разбираш!-той ме погледна объркано.-Няма значение. Аз си тръгвам.

-Почакай! И аз нямам какво да правя тук. Аз също се прибирам. Поне няма да съм сам ако си тръгна с теб.

-Да, добре.-отново тръгнах напред, а той следваше стъпките ми.

-Джейн спри!-извика той.

-Какво?

-Ще ми обясниш ли какво става? Защо ще им е да ни оставят сами?-извъртях очи.

-Значи не знаеш?-извиках. Бях готова да си призная всичко и не ме интересуваше какво ще стане след това.

-Не.-отговори той и вдигна рамене.

-Зак...аз...-беше ми трудно да го изрека, но вече бях взела решение.-Аз...харесвам те!-той остана вцепенен. Поех си дълбоко въздух и продължих напред, оставяйки го сам.

Г.Т.З.

Преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми и мигнах няколко пъти. Когато се изтърсих от мислите си, нея вече я нямаше. Не можех да приема това, което ми каза, защото не я възприемах по същия начин. За мен тя беше просто приятелка.

Г.Т.Дж

Тичах, колкото се може по-бързо. Сълзите ми се стичаха по бузите ми. Спрях, за да си поема въздух. Неусетно се свлякох на земята и се свих на топка, като обгърнах колената си с ръце.

-Знаех си, че беше грешка. Знаех си, че беше грешка.-повтарях си. Около мен се чуваше само песента на птичките. Бях сама. Помислих си колко съм глупава, че му казах истината и сърцето ми се сви.

-Джейн?-познат глас достигна ушите ми, но аз не помръднах.-Боже, Джейн! Миличката ми!-татко ме вдигна от земята и погледите ни се срещнаха.-Какво му се е случило на безстрашното ми вълче?-когато бях малка татко винаги ми говореше така, когато се нараня и когато започвах да плача той ме успокояваше.

-Татко...Зак знае всичко!-подсмърчах.-Казах му какво чувствам, а той не каза нищо...

-О, Джейн...ти си чудесна и ако той не те харесва значи е идиот.-тук вече ме хвана и се усмихнах.

-А мама казва, че ти си бил идиот.

-Само в началото!- извика той и двамата се усмихнахме. Когато чух гласове разбрах, че достигаме лагера и се отпуснах в ръцете му.

-Джейн!-извика мама. Татко ме пусна на земята и видях погледите вперени в мен.

Усетих как лицето ми се изчервява и се огледах. И когато го видях, идвайки към лагера сърцето ми прескочи няколко удара. Погледите ни се срещнаха. В очите му не виждах нищо освен празнота.

•••••••••••••••••••••••••••••••••

Здравейте хора!
Съжалявам, че се забавих с тази глава, но нямах възможност да я кача по-скоро.
Надявам се да ви хареса.❤️