Любовта му към мен

За първи път☝️

        6:00 часа в Сеул

  Имах достатъчно време да се оправя. Станах, обух си чехлите слязох по стълбите и отидох до банята да си взема душ.

    Излизах си аз, видях Jimin, който стоеше пред мен, изплаших се, падна ми хавлията, вдигнах я, покрит се и се ококорих. Очите на Jimin светна, не знайно по каква причина. Дори не съм чула как вратата на апартамента се е отворила.

     - От къде ми знаеш адреса?? - попитах го аз.
   - Facebook!- каза откровено Jimin.
   - А кой ти даде Facebooka ми?
   - Твоята най-добре приятелка ми го даде, много ми помогна?

    Тогава видях как Ши гледаше през прозореца на спалнятата и към нас и когато я погледнах тя се скри.

     - Така де както и да е. Дойдох при теб за да те попитам, дали си решила отговора на въпроса ми от вчера?- попита ме той.

   - Да, но ще ти кажа довечера като започна да ти разказвам урока. Сега се махни от апартамента ми. - казах строго аз.

     Той излезе и се извини за нахалството си.

    Преоблякох се, закусих, измих си зъбите и излязох.

          Ето как изглеждам:

Този път
аз чаках Ши, а не тя мен. Jungkook този път го нямаше.
   - Защо Kookie го няма? - попитах Ши.
   - Защото ме изостави и отиде при друга.

  Тогава тя се гушна в мен и заплака. Аз се опитах да я успокоя и успях. Беше се забила брадичката в рамото ми, толкова много болеше , че накрая аз се разревах.

   Така де изведнъж, не знайно как стигнахме доста бързо. Влязох в училище и първия човек който видях беше Jungkook. Той се целуваше с едно момиче от моя клас. Казваше се Алекс, беше с кафява коса имаше омбре и беше висока почти колкото него.

   Оставаше и само още само около най-малко в
20 см.
   - Какво правиш? - попитах аз.
   - Не виждаш ли, целувам се. - продума Kookie.
   - Ти, защо заряза най-добрата ми приятелка, защо и разби толкова много сърцето. Сега плаче заради теб.

   Kook си замълча, отиде в стаята си и остави Алекс в коридора сама.
От срам тя започна да тича към класната си стая.

   Имахме час на класа. Госпожата ни трябваше да ни размести, защото някои от нашия клас не спираха да говорят. Отново Jimin беше близо до мен, той дори не беше близо той беше прилвпен до мен. Да той сядаше точно до мен на 3тия чин.