The New Beginning

Нова работа.

Г.Т. Феликс

Докато ядох видях Юн да плаче.

Феликс: Юн! Защо плачеш?

Не ме отрази, гледаше към изхода. Чудех се какво гледа и като се обърнах видях Чан с някакво момиче. "Коя е тя? Защо Чан е с нея?" Седнаха през две маси от нас. Не можех да оставя Юн да плаче, затова станах, Джеонгин стана, и двамата тръгнахме към масата където сядаше Чан.

Чан: Здравейте момчета!!

"Въобще не ми се усмихвай така"

Феликс: Коя е тя?

Чан: Мию, приятелката ми.

"Приятелка?"

Джеонгин: ПРИЯТЕЛКА!? - извика силно.

Чан: Да. - леко се засмя.

Феликс: Знаеш ли как се чувства Юн?

Мию: Юн?

Феликс: Не ти е работа.

Джеонгин: Защо постъпваш така с Юн?

Феликс: Видях какво направи днес, да я разбиеш ли искаш?

Чан: Аз--

Мию: Хей! Защо го нападате така! Коя е тази Юн?

Феликс: Казах, че не ти е работа!

Мию: Работа ми е щом нападате моя Чани!

Чан: Мию...да си тръгваме.. - беше тъжен.

Мию: Защоо? Тъкмо поръчахме храната.

Чан: Мию..

Мию: Добре, добре, да тръгваме.

Станаха от масата и си тръгнаха, а ние се върнахме на нашата маса.

Ън-Дже: Какво стана..?

Джи-Уон: Видяхме ги как излизат.

Феликс: Ще ви разкажем всичко.

Юн: Не искам да знам...- стана от масата, плати за храната си и си тръгна.

Г.Т. Юн

Докато се прибирах бях толкова отчаяна..гледах с празен поглед. Спънах се, хората ме видяха и искаха да ми помогнат, но аз се изправих и продължих по пътя си без да ги отразя. Прибрах се. За радост баща ми не си беше вкъщи иначе щеше да ме разпитва какво е станало. Отидох в стаята си, преоблякох се и легнах на леглото. Погледнах телефона си - беше 22:50, може би ще е добре ако си легна.

Г.Т. Чан

Изпратих Мию до у тях и си тръгнах. През пътя си мислех какво стана. "Знаеш ли как се чувства Юн?" Знам ли..когато бях у тях, не бях на себе си, дори не знам защо я целунах. Прибрах се и погледнах телефона си: