The New Beginning

Надявам се, че свърши...

Г.Т. Юн

"Къде съм? Защо е толкова светло? Какво става?"

Помня че бях в училище, ходейки към учителската стая, но къде съм сега? Чух някакъв глас, който ме викаше. Чувах гласове, но не можех да помръдна, нито да говоря, нито да си отворя очите.

"Какво става? Къде ме водят?"

- Помогнете ми..

???: Юн!

???: Събуди ли се?

???: Каза нещо.

???: Моля ви излезте.

???: Хайде Бангчан. Да излезем.

"Бангчан? Защо е тук? Кой е с него?"

???: Госпожице, чувате ли ме?

"Кой ми говори? Защо не мога да направя нищо, освен да чувам?"

???: В сънна парализа е.

"Сънна парализа?"

???: Трябва да почакаме, докато се събуди напълно. Не можеш да направим нищо.

Усетих, че вече нямаше никой около мен. Бях сама.. "Ами ако не се събудя?" Чух вратата да се отваря. Влезе някой, но кой?

???: Юн..съжалявам..

"Защо, кой си ти?"

Докосна ръката ми и си отворих леко очите - виждах размазано, но все още не можех да говоря или помръдна.

???: Юн!

???: Чан, чу какво ни казаха! Остави я да се събуди напълно!

???: Ама---

???: Няма ама!

Видях как момчето дъпраше другото навън. През това време се повдигнах и седнах.

???: Виж!

???: Офф Чан! - обърна се към мен.

Видях кои бяха момчетата - едното беше Бангчан, а другото не го познавах.

Бангчан: Юн! Добре ли си!?

???: Отивам да извикам Доктора.

Юн: Добре съм...

Бангчан: Слава богу...

Видях сълза, стичаща се по лицето му, но все пак беше усмихнат. След малко непознатият влезе с предполагам доктора.

Д-р: Събуди ли се напълно?

Юн: Мисля..

Д-р: Можеш ли да се движиш?

Станах от леглото, но краката ми бяха омекнали.

Д-р: Трябва да си почиваш. Къде е семейство ти?