Г.Т. Юн
Влизаха и излизаха хора. Когато се изпразни, влязоха две момчета.
Юн: Добре дошли! - поклоних се.
???: Юн!?
Юн: Дж-Джисунг!?
Джисунг: Хей Юн!!
Юн: Не беше ли в Япония!??
Джисунг: Върнах се за теб, кравасице.
Отидох и го прегърнах.
Та да, Джисунг беше единствения ми приятел от училището в Япония и може би го харесвах мъничко. Беше се изместил там за 3 години със семейството си. На краят на третата година, трябваше да се изместя в Кореа, но той остана за още 2 месеца. Много се радвам да го видя отново.
Джисунг: Радвам се да те видя отново, дребос.
Юн: И аз теб, катеричке. - започнахме да се смеем.
???: Откъде я познаваш? - едно момче го попита.
Джисунг: Приятели сме от училището в Япония.
???: Ааа, разбирам. Приятно ми да се запознаем, аз съм Хуанг Хюнджин.
Юн: Приятно ми е!
Джисунг: Вече тук ли живееш Юн?
Юн: Ами да..
Джисунг: Телефонът ти същият ли е?
Юн: Трабваше да го сменя.
Джисунг: Може ли~~
Юн: 0**56**892
Джисунг: Ще ти пиша да излизаме!!
Юн: Добре!!
Хюнджин: Трябва да тръгваме.
Джисунг: О да, ще ти пиша, дребос.
Юн: Добре!! Внимавайте по пътя!!
Излязоха и останах сама. Погледнах часовника си - 21:30. Още 30 минути и смяната ми свършва. Бях на път да заспя докато някой не влезе с гръм и трясък.
???: Продавате ли енергийни напитки!?
Юн: Д-Да! Ето там са. - посочих ги.
Непознатият взе 5 енергийни напитки, плати ги и офейка все едно даже не беше влизал. Времето мина доста бързо, вече беше станало 22:00 и беше време да затворя магазина. Взех ключа и заключих. Беше на около 20 минути път, по улиците нямаше никой. Прибрах се вкъщи и се хвърлих на леглото. Стоях с глава забита във възглавницата около 3 минути и реших да се преоблека и да легна да спя. Това и направих.
أنت تقرأ
The New Beginning
أدب الهواة[ЗАВЪРШЕНА] Юн Сунджу е 17 годишно момиче от Япония. Тя и нейния баща трябваше да се изместят в Кореа поради финансови проблеми ((също така, ако се питате къде е майка ѝ, тя ги остави оше когато Юн беше малка)) Нейният живот започва отначало. Трябв...
