The New Beginning

Моят спасител..

Г.Т. Бангчан

След като Юн и Феликс излязоха, класният влезе. Помоли ме да помагам на Юн с изпита за приемане. Съгласих се, но се зачудих защо не ги е минала досега. Телефонът на Класния звънна. Той просто каза номерът на класната стая и затвори.

Г.Т. Юн

Директорът звънна на някого..

Д-р: В коя стая си?

Чух 1А и се зачудих "Това не е ли моята класна стая?? Да не ме води при -----". Директорът прекъсна мислите ми казвайки " Хайде Юн!"
Тръгнахме точно съм класната стая. "Ами сега..? Дали Бангчан е още там..?"
Директорът отвори вратата и кого да видя, Бангчан и учителя..

Г.Т. Бангчан

Вратата на класната стая се отвори. Вътре влязоха Юн и Директора. Юн изглеждаше уплашена.

Д-р: Той ли ще ѝ помогне за изпита?

Класния: Да.

Д-р: Надявам се.

Класния: Най-добрият ученик в класа е, не се притеснявайте.

Д-р: Добре, хубаво, сега ще ви оставям.

Всички: Внимавайте по пътя!!

Г.Т. Юн

Директорът излезе и останахме аз, Бангчан и класния..

Класния: Отивам в учителската стая да прегледам документите ти. - погледна ме, а аз просто кимках.

Класният излезе, а аз останах сама с Бангчан. Докато той ми обясняваше си мислех за това, което ми казаха Феликс и момичетата. "Не ми прилича на такъв.. Дали наистина е ------"
В този момент телефона на Бангчан звънна. Явно е бил класния тък като Бангчан го пусна на високоговорител.

Класния: Кажи на Юн Сунджу да дойде при мен, защото има неточна информация в документите ѝ.

"Неточна информация?"

Бангчан: Добре, сега ще ѝ кажа. - затвори - е, чу го, да те придружа ли?

Юн: Не..благодаря..

Бангчан: Добре, както искаш.

Излязох от стаята и тръгнах към учителската. "Може би трябваше да го взема с мен.." Стигнах до стаята и лекичко почуках на вратата. Каза ми да влизам. Влязох и седнах на един стол, до учителя.

Учителската стая:

Юн: Кои документи са с неточна информация?

Класния: Ето тези, ела и виж!

Изправих се и се надвесох над листа.

Юн: Тук няма никава грешна информаци----

Изведнъж се озовах в скута на господина. Опитах се да се измъкна, но..ъхх...беше ме хванал за бедрата доста силно..чак болеше. Усещах неговият....да сещате се..беше надървен..

Учителя: Виж! Ти си виновна, малка госпожичке!

Юн: Пуснете ме веднага!

Той не ми отговори..опитах се да се измъкна отново, но ставаше все по-зле... Усетих нещо под блузата си, отиваше все по-нагоре и по-нагоре, докато не докосна сутиена ми... Започна да целува и смуче врата ми, като се опитвах да го отблъсна.."Не искам това.." - разплаках се - "Бяха прави.." Предадох се...нямаше смисъл..колкото и да опитвам нищо не ставаше...единствената ми надежда беше Бангчан..

Г. Т. Бангчан

Минаха 20 минути от както Юн излезе. Не се ли бави твърде много?
Реших да отида в учителската стая, за да видя какво става. Докато вървях се сетих за глупостите, които Феликс ми говореше. "Чакай..тва не е възможно нали..?"
Засилих се към учителската стая и отворих вратата леко, за да могат да не ме забележат. Скрих се преди да ме видят. Юн плачеше, а на господина не му пукаше.
"Не може да продължава така..трябват ни доказателства, за да ни повярва директора..съжалявам Юн.." Бързо извадих телефона си и ги снимах, ама...

ЩРАК!
Бангчан: Ей, мамка ти..

Юн продължававаше да плаче..а оня започна да се оглежда из стаята.

"Трябва да направя нещо!"

Докато той гледаше на другата страна, взех ключа за учителската стая от бюрото и хванах ръката на Юн и започнах да я дърпам към вратата, но тя не помръдна.."ОФФ ЮН!" качих я тихо на гърба си и излязох от стаята като заключих учителя вътре. Докато вървях към класната стая се обвинявах, за това че не отидох с нея, въпреки че ми отказа.. Стигнахме в стаята..

Бангчан: Юн! Юн! Опомни се, Юн! - наплисках ѝ лицето с водa - Юн! - започнах лекичко да я удрям по бузата, но тя все още имаше мъртвия поглед върху лицето си.. Оставих я седнала да стола и си погледнах телефона да видя колко е часа и изведнъж чух нещо, което се струпули, обърнах се и видях Юн на пода..