Защо се получи така..?

89 7 2
                                    

Г.Т. Юн

Джисунг се приближи до мен и целуна бузата ми "Оййй, ще го изям". Излезе от нас, тъкмо да затворя вратата и чух някой да вика името ми. " Чан!?" Джисунг се обърна и го погледна.

Джисунг: Кой си ти?

Чан: Приятел на Юн.

Джисунг: Аха..не си много убедителен.

Отидох при тях. Не искам да се сбият. Джисунг ме погледна.

Джисунг: Наистина ли ти е приятел?

Погледнах надолу към земята без да кажа нищо.

Джисунг: Ясна ми е картинката. -прегърна ме - тръгвай си.

Чан: Ю-Юн..

Мълчах.

Джисунг: Казах да си тръгваш.

Чан приклекна и ме погледна, хвана ръката ми - Юн..съжалявам..

Джисунг: Не докосвай приятелката ми!

"П-Приятелка!?"

Чан: Приятелка?

Джисунг: Да, приятелка. - обърна ме към него и ме целуна.

Чан си тръгна. "Съжалявам.."
Джисунг се отдръпна.

Джисунг: С такива ли се занимаваш?

Юн: А-Аз не..!

Джисунг: Шегувам се. - засмя се. - Разбира се, че ще има такива като си толкова хубава.

Леко се засмях.

Джисунг: Юн..бъди моя.

Юн: К-Какво!?

Джисунг: Харесвам те..още от както бяхме в Япония. Опитвах се да се свържа с теб след като дойде в Кореа, но както разбрах си беше сменила номера. Нямах търпение да се върна, за да те видя..

Юн: Джисунг..

Джисунг: Ще приема ако ме отрежеш. Винаги ще сме приятели.

"Какво става забога..шегува ли се?" Бях объркана, но се чувствах щастлива.

Юн: Може да опитаме. - усмихнах се.

Джисунг се усмихна толкова широко и ме прегърна.

Юн: Ако продължиш да се усмихваш така ще те заболи устата. - започнахме да се смеем.

Джисунг: Ще дойда с теб до магазина.

Юн: Добре!! Нека влезем.

Влязохме вътре, а аз отидох да се оправя.

Г.Т. Чан

"Защо постъпих така? Не трябваше да излизам с Мию..знаех си, че ще ме зареже.. Съжалявам Юн.. Надявам се да си щастлива.." Усетих как започнах да плача. Бях почти вкъщи докато някой не ме извика. Бяха Феликс и Джеонгин.

The New BeginningWhere stories live. Discover now