The New Beginning

Прибрах се

Джисунг: Обичаш го, нали?

Юн: А-Аз..не! - телефона ми звънна. Беше майка ми?

Мама: Юн, миличка, най-накрая ще те видя отново.

Юн: К-Какво!?

Мама: Баща ти не ти ли каза?

Юн: За?

Мама: Отново ще се сгодим.

Юн: Сериозно!?

Мама: Да..наистина съжалявам за това което направих..

Юн: Няма да се върна при теб!

Мама: Юн...

Затворих.

Г.Т. Джисунг

Юн говореше по телефона. "При кого няма да се върне?" Дойде до мен и ме прегърна.

Юн: Връщам се в Япония..

Джисунг: Какво!??

Юн мълчеше.

Джисунг: Юн, кажи ми че се шегуваш!

Юн: Съжалявам Джисунг..- започна да плаче.

Джисунг: Не плачи, ще се чуваме.

Юн мълчеше.

Юн: Колко е часът?

Джисунг: 20:30, защо?

Юн: Прибирай се..

Джисунг: Няма. Имаш още час и половина. Ще остана с теб.

Юн мълчеше. Приближих се до нея и я целунах.

Джисунг: Всичко ще си е както си е, горе главата! - целунах челото ѝ.

Този час и половина мина доста бързо. Беше време да се прибираме. Изпратих я до у тях и си тръгнах.

Г.Т. Юн

Баща ми си беше вкъщи. Реших да го питам защо не е споменал нищо досега. Влязох в дневната.

Юн: Татко! Защо не ми каза че ще се сгодите отново!?

Татко: От къде разбра?

Юн: Мама ми звънна, казвайки всичко.

Татко: Съжалявам Юн...

Юн: Не искам да се връщам. Ще остана тук, ако трябва и сама!

Татко: Още си малка!

Юн: Нa 17 съм! Не съм бебе!

Татко: Юн!

Качих се в стаята си и се заключих вътре. Баща ми започна са чука по врата, но не, няма да отворя. Преоблякох се в пижамата си и легнах.

Татко: Юн! Отвори вратата!

Юн: Махай се!

Спря да чука и чух как се отделечава. Започнах да плача и не осъзнах кога съм заспала.