Г.Т - Юн
Днес започвам ново училище. Не познавам никого..."КАКВО ЩЕ ПРАВЯ???ПАК ЛИ ЩЕ БЪДА ТОРМОЗЕНА????"
Татко: АКО СКОРО НЕ СЕ ОПРАВИШ ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ!
Юн: Добре, добре!
Оправих се набързо, нямах време да си сложа грим, нито пък да си оправя косата.
Облеклото на Юн:
Взех си телефона от масичката до леглото ми и слязох надолу към входната врата.
Юн: Излизааaaм!!!
Татко: Добре! Късмет и гледай да оцелееш!!
Засмях се и излязох.
Докато отивах на училище, видях момиче ходещо зад мен. Вървеше в едни и същи посоки с мен. Влязохме в училище, но тя продължаваше да ме следи. "ПРЕСЛЕДВА ЛИ МЕ???" Спрях да ходя, но тя продължи. Взех си телефона, за да видя колко е часът - ИМАХ 1 МИНУТА ПРЕДИ ЧАСЪТ ДА ЗАПОЧНЕ!!
Точно когато звънецът удари, влязох в стаята.Класната стая:
И кой да видя, момичето което вървеше след мен "МАЛЕЕЕ ЧЕ ТЯ Е И В МОЯ КЛАС ЛИ???"
Не усъзнах че стоях до вратата, опитквайки да си поема въздух. Всички ме гледаха, но тогава вратата се отвори. Предполагам че човекът, който влезе, беше класния учител.Учителя: Здравейте? Защо е толкова тихо тук?
Едно от момчета си промърмори нещо.
Ученик: Господине! Феликс каза "Млъквай, шибан педофил..."
Феликс: Не можеш ли да си го пазиш за себе си? Защо трябва да казваш на всички? - изглеждаше ядосан.
Учителя: Хаха, Феликс е забавен както винаги.
Аз просто стоях там и ги гледах.
Юн: Ам..и-извинете..- лекичко побутнах учителя.
Учителя: А да! Това е новата ви съученичка. - погледна ме и ми се усмихна.
Изглеждаше, че на никой не му пука, освен на две момичета, едната беше тази която ме следеше, а другата...честно да си кажа приличаше на ку**а.
Учителя: Е...представи се, млада госпожице.
Юн: ъм...з-здравейте! Казвам се Юн Сунджу, на 17 години от Япония, п-приятно ми е да се з-запознаем. - поклоних се.
Ученик: Ако си от Япония, защо си в Кореа?
Юн: Лични работи...
Учителя: Добре, можеш да седнеш до Бангчан. - каза като го посочи. Отидох и седнах..."МАЛЕЕ ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЯДАМ ДО МОМ-----"- и тук мислите ми бяха прекъснати
Бангчан: Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Бангчан, президента на класа - усмихна ми се.
Юн: Д-Добре..- и аз му се усмихнах.
По време на часовете, не можах да спра да го зяпам. Беше толкова средоточен. "Ойй че е сладичък" -
ЧАКАЙ! ЮН СУНДЖУ! КАКВО СИ МИСЛИШ!?- шлепнах се.
Всички ме гледаха.."На глас ли го казах..?"Учителя: Можете ли да бъдете по-тиха, млада госпожице? - погледна ме със самодоволна усмивка.
Юн: С-Съжалявам!! - погледнах надолу, зачервена.
Почувствах нещо на гърба си - беше ръката на Бангчан, която ме потупваше по гърба.
Бангчан: И на мен ми се случва...понякога размишлявам на глас, не се притеснявай! - засмя се.
Юн: М-Мхм...
СЛЕД ЧАСОВЕТЕ
Прибрах си всичко в раницата и тъкмо да изляза, някой ми закри лицето започна да ме дърпа на някъде. Ставаше все по-студено и по-студено. Започнах да крещя.
???: Млъквай!! Опитвам се да ти помогна!
Юн: Кой си ти!?
Той махна кърпата от лицето ми.
???: Феликс, от твоя клас.
Юн: И какво искаш? Да ме защитиш? По скоро ти си опасния.
Феликс изглеждаше ядосан.
Просто започнах да се смея защото ми беше неудобно.
Феликс: Млъквай! Сериозен съм!
Преди да успея да кажа нещо, видях двете момичета, които не спираха да ме гледат през часовете.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
((Надявам се да ви е харесало!! Ако да, може да коментирате, ще се постарая повече за другите части!! ❤❤❤))
ESTÁS LEYENDO
The New Beginning
Fanfic[ЗАВЪРШЕНА] Юн Сунджу е 17 годишно момиче от Япония. Тя и нейния баща трябваше да се изместят в Кореа поради финансови проблеми ((също така, ако се питате къде е майка ѝ, тя ги остави оше когато Юн беше малка)) Нейният живот започва отначало. Трябв...