1V1 / YUTAE

2.

'Гимназия „Съджест" или също така даскалото на всички  знаменитости. Лелеее страхотноооо.'

Помисли си Юта, когато видя табелата на училището.

Беше пълно с какви ли не видове превозни средства, родители и ученици, които обикаляха наоколо.

Майка му паркира колата, след което излязоха и жената взе букета, като след това заключи и двамата се отправиха към двора на училището.

По пътя Юта не можа, да се нарадва на удивителната гледка.

Беше пълно с фонтани, различни видове дървета и храсти, които бяха добре поддържани и оформени, около тях имаше пейки, които или се чистеха постоянно или бяха чисто нови, защото поне така изглеждаха, красиви пътечки и голямата сграда, която допринасяше за цялата тази красота.

Но ако отвън изглеждаше прекрасно, то значи отвътре беше като от приказка.

Когато влязоха вътре Юта беше смаян, намираха се в голямо помещение, не направо огромно, и почти 90% от стените бяха заети от    прозорци, залата изглеждаше адски светла, формата ѝ беше подобна на кръг, като в центъра на залата имаше голям подиум, на който стоеше директора, готов да изнесе речта си.

Хората започнаха да се събират и не след дълго се чу и мъжки глас на микрофона

"Моля за вашето внимание!"

Всички, които до сега говореха замлъкнаха и насочиха погледите си към човека, който се обади.

"Добър ден на всички аз съм г-н Женг и .............
-
-
-
-
-
-

След цялата двучасова игра на посрещане на новите ученици и обяснения на правилата, най-сетне дойде и време на всеки нов да се нанесе в пансиона.

Юта влачеше целия багаж заедно с помощта на майка си към стаята му.

"А ето я стая 96! Най-сетне"  Каза  Юта задъхан  и  се опита да я отключи, но ключа не пасна с ключалката.
"Аааа мамо, не става! Да не са ни дали грешен ключ."

"Какво? Как така?" Каза жената задъхано и опря ръце на коленете си.

" Ами не става не е за тази врата!" Каза момчето като се опита отново да отключи.

" Ля ми дай ключа." Жената подаде ръка към сина си и той и даде това, което искаше, след това тя погледна номера, който беше закачен на него и направи отчаяна гримаса.

" Ютааа държал си номера на обратно скъпи, ти си в стая 69." Изхленчи майка му.

"Ааааа? Моляя?" Оплака се момчето и седна на земята мъчейки се де си поеме въздух. " Това е ........ гадно! Защо не ми каза да взема по малко багаж?" Изхленчи той.

Г-жа Накамото го изгледа на кръв.
"Какво! Знаеш ли?  Ти ще си влачиш багажа на връщане скъпи!" След това жената го целуна по челото. "Ще се видим скоро." Усмихна му се и се отправи към паркинга.

" Ама какво!" Изкрещя момчето.
" Що за майка ще остави сина си просто така с толкова много неща в него................  и съм гладен!" Извика пак той, но отговор не получи.

"Мамка му! " Той се изправи бавно и взе всичко от земята.
-
-
-
След двайсет минути вече беше пред вратата.

" Дано вече този път да стане." Каза задъхан и постави ключа в ключалката и го завъртя бавно, чу се как се отключва и момчето се усмихна.

"Най-сетне!!" Каза и влезе вътре, събу се в коридора и се отправи към една врата в края, след което установи, че това сигурно е мястото, където ще спи, защото имаше двуетажно легло, бюро с въртящ се стол до и един голям гардероб и стовари всичките си неща на пода.

"Оххх супер." Извика той от удоволствието да свали всичко това от себе си.

" Ъррр мамка му трябва ли да си толкова шумен?"

Юта чу непознат дрезгав глас идващ  от двуетажното легло в ъгъла на стаята. И от там се изправи високо и доста красиво момче, което беше само по долни гащи и го погледна злобно, но не направи голямо впечатление, защото Юта беше зает да оглежда добре оформеното му тяло.

"Ако мислиш да ми се бавиш няма да стане, остави някъде тези неща и не ми създавай шум искам да спя!"

Нареди момчето и отново легна.

" Оо някой днес явно е станал с гъза на горе." Промърмори Юта и извъртя очи, докато си оправяше багажа.

"Този някой беше зает два дена без почивка и има нужда от сън!"
Каза другият лежейки.

"Чудя се с какво ли, всъщност .............. как се казваш?"
Попита момчето.

" Тейонг."

______________________________________

Когато качваш глава в 2:00 вечерта/ сутринта и аз не знам.
______________________________________