1V1 / YUTAE

7.

Юта отвори очи и бавно се изправи, като след това се протегна и се прозя сънено. 

Спомени от снощи се появиха в главата му и той се изправи от леглото, за да провери дали другото момче още спи.

Погледна колко е часа и видя, че е станал по-рано от обичайното, но и по-добре.

Щеше да се оправи и да отиде на училище по-рано. Не искаше Тейонг да се събужда, не искаше да чува гласа му, не искаше да се доближава до него, не искаше нищо, само и един да се изясни със себе си и това, което чувства.
-
-
-
-
-
-
-
Юта стоеше в двора на училището заедно с Ронджун и чакаха още две момчета, приятели на по-малкото.

"Ронджун, когато Тейонг се зби ти помири другото момче. Познаваш ли го?"

" Ами да казва се Джено и ъм ние сме съквартиранти."

"А попита ли го защо са се збили?"

"Не честно казано и аз се изненадах, до колкото знам те са в една компания."

" Добре." Каза тихо по-големият.

" А защо питаш?"

" А-ами аз." Прекъсна и погледна в очите на Ронджун "Имам чувството, че започва.........."

"ХЕЙ ДЖУН!!"  Внезапно изкочи някакво непознато момче, което започна да прегръща по-малкият.

"Бе-бекхюн ще ме удушиш!" Каза едва едва той.

" Ох съжалявам, просто от отдавна не сме се виждали." Пусна го и се извини непознатият, като леко се засмя. До него имаше още едно момче, ако беше момче, защото беше страшно високо и Юта трябваше да надигне леко глава за да види лицето му.

" Да от вчера" каза отново по-малкият като извъртя очи. " И о по междудругото това е Юта, ние сме съученици."

Посочи момчето, което стоеше от страни и ги гледаше някак объркано.

" Приятно ми е Бекхюн, а този пън до мен е Чаньол." Представи се и се засмя, а другото момче просто го придърпа към себе си, след  което започна да го дразни и да го гъделичка.

Бяха като малки деца, но в същото време и толкова сладки.

"Оххх влюбени гълъбчета." Гледаше ги Ронджун с усмивка и клатеше глава.

" Те да не би да са?"

"Заедно? Да."
Отговори по малкият.

"Ол."

След като другите двама вече приключиха с борбата си всички заедно тръгнаха към входа на училището, защото беше време да започнат поредният учебен ден.
-
-
-
-
-
Всичко мина нормално и Юта беше посетил училищните тоалетни преди да си тръгне, отвори една от кабинките, след което още по-бързо я затвори и се отдръпна от нея.

Вътре видя не кой да е, а неговият съквартирант.

Кабинката се отвори рязко и една ръка зграбчи момчето и го вкара вътре.

"К-какво правиш!" Попита объркано той, а по големият го беше прилепил плътно до стената на опасно близко разстояние.

" Юта виж просто исках да поговорим ."

"Точно тук ли?!" Попита го по-малкият, като се опита да го избута, но не се получи, другият беше по-силен.

" Ами днес цял ден се правиш, че не ме чуваш или не ме виждаш. Не веднъж се опитах да говоря с теб."

" Защото няма какво да говорим, а сега ако обичаш ме пусни."

Погледна строго в очите на Тейонг и се опита за пореден път да го отблъсне, но този път вместо да се затегне още повече хватката на другия, по-малкият усети чифт устни върху своите.

Юта се шокира от действието на другия, започна да го бие по гърдите в отчаян опит да се освободи от тази целувка, но нищо не постигаше.

По-големия хвана и двете му ръце, като ги намести над главата му, поиска вход, който не му беше даден, затова притисна още повече по-малкия към стената и  започна да се отърква бавно в него.

Намести единият си крак между тези на другия и той изстена несъзнателно, което по-големият използва като шанс да напъха езика си вътре в устата на другия, след което последва още един лек стон от страна на по-малкият.

Той се отдаде напълно на по-големия  и се отпусна като задълбочи целувката, свали бавно ръцете си и ги ови около врата му, а другият спусна ръцете си по гърба на по-малкия, докато не стигна до дупето му, което стисна силно, с което си спечели още един стон.

Тейонг тотално се беше загубил в тази целувка и не осъзнаваше какво прави в момента, незнайно защо, но това да целува Юта беше нещо уникално, беше се възбудил и по-малкият знаеше това.

Накрая се отделиха, когато вече имаха голяма нужда от това да си поемат въздух и дишаха тежко докато гледаха в очите на другият.

"Н-нали каза, че изкаш да поговорим?" Юта обърна глава настрани и попита засрамен.

Тейонг се приближи бавно до ухото му и прошепна тихо.

"Аз искам да поговорим другаде."

______________________________________

Как сте хора?

______________________________________