9.

242 25 11
                                    

" Н-не знам." Отговори като преглътна тежко.
"З-защо?"

" Просто питам." Отговори тихо другият.

Останалото време премина в мълчание, докато и двете момчета накрая не се отнесоха в спокоен сън.
-
-
-
-
-
-

" Така ученици днес ще изберем някои от вас, които ще включим в нашата програма за лица на училище „Съджест". Идеята е да изберем модели, които ще представят дизайните на различни модни компании. Това е добър шанс за вас, както и за вашата кариера в модната индустрия. Моля всеки, който смята, че е готов за това да вдигне ръка и аз ще му дам формуляр, който трябва да попълни и да ми го върне и училищният съвет ще вземе решение относно това кои ще са приети и кои не. Списъка с приетите ще бъде сложен в коридора до края на учебните часове. Е желаещи?"

Всички ученици в стаята гледаха внимателно и след като учителят каза това, което искаше всички започнаха да си шушукат. Всеки от тях би желал това предложение, но повечето ги плашеше факта, че може да не бъдат удобрени.

" Е Юта какво ще кажеш? Да се запишем ли?"

" Оххх не знам Джун, има ли шанс да ме удобрят?"

Другото момче се засмя и потупа приятеля си по рамото.

"Как да няма? Виж се само много ясно, че ще те приемат."

По-големият се усмихна след, което кимна.

"Е решилите да се запишат да вдигнат ръка." След това всички в стаята изявиха желание, което доста стресна до някаква степен момчето, което туко що беше направило своя избор.
-
-
-
-
-
-
Учебните часове бяха свършили и повечето ученици се бяха събрали в коридора на училището за да разберат дали са приети.

" Явно това предложение не е било отправено само към нашият клас."
Каза смутено Юта докато Ронджун го влачеше за ръката минавайки между тълпата с тийнейджъри.

" Е и? Още по-интересно." Каза по-малкият докато гледаше напред докато не стигна до късия лист на стената, след което започна да чете имената на него с голяма усмивка на лицето.

Малкият изкрещя и се обърна към приятеля си като буквално му се нахвърли прегръщайки го.

"ПРИЕТИ СМЕ!" Изкрещя той.
" Боже приети сме!"

" Добре добре само не забравяй да дишаш." Усмихна се по-големият като свали приятелят си от него.

Двамата забелязаха как повечето около тях се връщаха с натъжени лица и това се стори доста странно на Юта, момчето се доближи до листа с приетите и остана шокиран. Толкова много хора се бяха записали, а имената на листа бяха само десет. Нима стотици ученици бяха отхвърлени? Част от приетите бяха Чаньол и Бекхюн, другите не ги познаваше освен приятеля си.

Най-отдоло на листа момчето прочете.

„Всички приети да се явят утре от 14:00 часа в кабинет 96."




______________________________________

Кой е гладен? 😂🍔

______________________________________

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jun 21, 2018 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

1V1 / YUTAE Where stories live. Discover now