"Ако знаеше, че с тази среща ще подпише смъртната си присъда, едва ли би искал да го среща."
Кийонг трябва да работи за два дни в кафетерията на свойте родители, но едва ли би си помислил, че ще влезе не кой да е, а демонът Джеонгук. Неговата любов...
Аз сън Нам Кийонг- 19-годишен неудачник със скучен живот. Завърших гимназия и сега чакам да дойде есента за университета. Дните бяха все едни и същи и това ме отегчаваше още повече- ставане, ядене, скучаене и заспиване. Но всичко се промени. Не само лятото,но и целият ми свят. Ето какво се случи. Как живота се обърна наопако.
Онази сутрин както винаги скучаех и се чудех какво да свърша. Гледах си аз в тавана и си мислех как -
Почука се на вратата и както си и мислех влезе майка ми. Изправих се на лакти и я погледнах с отегчен поглед.
-Скъпи, ще може ли тези два дни да наглеждаш кафетерията,защото с баща ти ще отсъстваме.
"Бинго. Ето ти го разнообразието. По-добре е от гледане в тавана."- изсмя се подсъзнанието ми
-Добре. Само ми кажи къде са ключовете и още сега отивам.
-Ето ти ги. Оставям ги на шкафчето. Обичам те. -оставиги и просто излезе
Щом затвори вратата веднага скочих от леглото и се отправих към банята. Никога досега не съм бил по-радостен за нещо.
Оправих се в рамките на няколко минути и тръгнах надолу по улицата,където се намираше кафетерията. Отключих я и прекрачих прага при което лъхна мириса на прясно и скъпо кафе, а като се огледаш всичко беше чисто и спретнато. Оставих си нещата и веднага се залових за работа.
********************
Няколко часа по-късно все още нямаше никой, а уж дойдох, за да си разнообразя деня. Но се чудя на едно нещо? Какво търпение има мама докато почиства сервизите, защото аз се дразнех, заради прекалено деликатното почистване.
Седейки на пода залови се за работа не бях осъзнал кога е влязъл клиент докато не чух.....
-Извинете! Има ли някой тук?
Изправих се веднага и се изтупах, но надигайки поглед виждайки очите му замръзнах. В тях можеше да се загубиш едновременно от страх, но и от любов.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не можех да откъсна поглед от него. Какво ме привличаше така силно в него? Той е прекрасен,а гласът му беше така опияняващ и властен. Като наркотик.
"Но едва ли би същото ако знаеше,че с тази среща ще подпишеш смъртната си присъда."
Разтърсих глава, за да се осъзная къде се намирам, усмихнах се и заговорих нормално и с равен тон:
-Здравейте! С какво да ви помогна?
------------------------------------
Убийте ме. Нищо не се получи. Загубила съм форма в писането.
