Влюбих се в демон /ЗАКРИТА/

Белязано тяло

- Хайде, глупаче! Време е за баня

Щом чу, че трябва да се изкъпе се изправи за секунди както и аз. Изтупах дрехите си и го погледнах виждайки ,че е свел глава. 

-Всичко наред ли е ,Кийонг?

-Мхм - лъжеше ме. Четеше се в очите му ,че не е добре, но няма да го притискам

-Искаш ли да ти помогна в банята?

-Не. Ще се справя и сам 

Каза всичко на един дъх и с бърза крачка изчезна влизайки в банята оставяйки ме замислен в това колко време ще се възстановява. Първо сериозния страх с Джин, сега банята, но колкото и време да трябва няма да се предам за него.

Унесен в мислите си не разбрах кога телефонът ми е започнал да  звъни. Без да поглеждам кой звъни вдигнах. 

-Да.....

-Гук, извинявай, че те притеснявам по време на почивката на групата , но трябва да ти кажа нещо.

-Няма проблем , мениджър Янг. Кажете....

-Гук.... ще трябва да заминеш за известно време в Америка.

-Колко време ?

-До Коледа.

-КАКВО? - усещайки се ,че повиших тон погледнах към банята, за да видя излизащия от там Кий , но не се появи - Мениджър Янг.... та това си е почти месец

-Колегите от Америка се обадиха, че има изчезнал материал и такъв, който е негоден като не могат да довършат албума ти.

-Но.... Не мога......

-Съжалявам ! Не мога да  направя нищо освен да ти кажа, че след два дни заминаваш.

Въздъхнах уморено слагайки ръка на челото си.

Няколко секунди по - късно чух вратата на банята да се отваря. Щом като се извърнах видях Кий , който беше скрил мъжеството си и бедрата си ,а с ръце опитваше да скрие гърдите си. Виждайки го казах на мениджъра , че ще му се обадя по късно и  затворх.

 -Кийонг!

Чувайки името си той трепна и се залепи за вратата на гардероба свеждайки глава от срам. Приближих се до него и внимателно го попитах:

-Защо се криеш, ангелче?

-З-за нищо, Гук.

Внимателно погалих дланите му карайки го да се отпусне и ги отместих от гърдите му разкривайки ги. Седнах на ръба на леглото и огледах тялото му осъзнавайки ,че е искал да скрие гърдите си и ръцете пълни с рани.

-Не исках да гледаш тялото ми. Цялото е в белези. Не е толкова хубаво колкото твоето. Гро-

-Мили мой Кий! Нека ти споделя нещо. Тези белези не могат да се сравняват с това, което наистина са ти причинили, а с или без тях аз обичам всичко в теб. Ти си моето всичко.

Чувайки думите ми надигна глава и ме погледна като видях в очите му блестящи изкрци.

-Вярваш ми , нали?

-Да....

Усмихнах се срещу него и не се стърпях да направя следващото си действие. Приближих дланите му до устните си целувайки ги като ги задържах прекалено дълго отколкото трябва .

Изправих се и леко го погалох по главата казвайки:

-Отивам да се изкъпя . Ти се облечи и ме изчакай. Твойте дрехи са в дясната част на гардероба. Разбра ли?

-Някъде ще ходим ли?

-Голи ли искаш да закусим ?

При въпросът ми той се изчерви повече и от домат , а аз се засмях и го прегърнах:

-Засраменият ми мъник.

*******************************

Трябва ли да я довършвам?!