"Ако знаеше, че с тази среща ще подпише смъртната си присъда, едва ли би искал да го среща."
Кийонг трябва да работи за два дни в кафетерията на свойте родители, но едва ли би си помислил, че ще влезе не кой да е, а демонът Джеонгук. Неговата любов...
Слязохме на първия етаж с Гук той разказвайки ми за момчетата, а аз за прекрасния ми живот досега , но минути по късно съжалих ,че самият аз слязох. Това, което открихме в кухнята бе сякаш излязло от филм на ужасите- четири демона, застанали около бар плота, целите в кръв и разпарчетосващи голямо диво животно.
-ГОСПОДИ! КАКВО ПО~~- извика от ужас той, а аз единствено се обърнах подтискайки гадния вкус в устата си
Затичах се по коридора, за да избегна действията развиващи се в кухнята влизайки в края на коридора стая попаднала ми първа пред погледа, а именно широко пространство със стъклени стено от пода до тавана открояваща се през нея привличаща като магнит зимна гледка.
Пристъпих навън и вдишах студения планински въздух. Студенината беше колкото смразяваща, токова и събуждаща за костите и съзнанието ми. Погледнах към къщата и на фона на на нощната картина зад нея изглеждаше просто~
-Кийонг!
Излязъл от трансът на картината пред мен се обърнах в посоката от където чух името си само, за да видя Гук облечен дебело и носещ дебело одеяло секунди по късно оказващо се върху гърбът ми и обгръщащо ме като малка прегрътка, а поглеждайки в очите му видях тевожност и любов...към мен.
-Кий, защо си навън? Ще настинеш. Знаеш ли как се уплаших, че си избягъл в гората.
-А-аз....
Неусетно сълзите започнаха да избликват по лицето ми. Мразех да плача. Прекалено лесно излизаха, но закъснях в опит да ги изтрия. Той я изтри с палци и обхвана лицето ми в шепи.
Погледнах го в очите и не съжалих. В тези прекрасни камъни имаше прекрасна любов, а в нежността на пръстите му имаше нещо прекрасно.
-Гук...
-Да!
Господи! Исках да го обичам, да го докосвам, да дам това, което иска от подкрепата до себе си, но винаги имаше проблем в мен. Страхът ме завладяваше и пречеше на щастието. Не успях така и през всичките години да го преодолея.
-Аз..... може ли.....
Засмя се леко, взе ръката ми и я сложи на бузата си сякаш прочел мислите ми:
-Винаги можеш да ме докосваш, обичаш, целуваш...
-Но не мога! Гук, страх ме е.
-Разбирам те!- прегърна ме и сложи лека целувка на косата ми
-Съжалявам! Ти ме обичаш много, а аз-
-Гук!
Подскочих при силният вик и се огледах. При нас бяха дошли цялата група с притеснение четящо се по лицата притеснение.
-Трябва да поговорим!- заговри пръв по спомените ми Кору
-Какво има?- за секунди сложи онази ледена маска ,с която го видях за пръв път, сякаш преди 1 минута не е бил щастлив
-Насаме...- продължи по - твърдо
-Няма нужда да криете! Ако не сега, то в някой друг момент ще разбера какво се случва, затова по добре кажете какво се случва.
Момчетата омълчали се споглеждаха мислейки как да отговорят, докато накрая не проговори ДжинХонг.
Кий, демоните знаят, че си тук и идват за теб. И по теб сме завлечени и ние....
Пуснах от уплаха Гук и постепенно застъпвах назад. Това не може да се случва.
-Кий! Ангелче, всичко ще е наред. Заедно ще се справим.
Можеше външно да показва , че е силен ,но очите му говореха друго. В тях имаше страх и уплаха.
-Гук, осъзнай се! Познавате се едва от няколко , а вече ще се спасявате един друг. - сложи ръка на гърдите му и извика Кори
-Никога не си ме подкрепял в нищо. Дори и в момент като този.
Избута ръката му в опит да стигне до мен, но той отново я с ложи отново спирайки го.
-Гук, говорих с Темин в опит да го спра, но той си даде своето условие.
-МОЛЯ?
************************
Знам ,че едва ли някой чете това, но ще гледам да я задействам като поне в седмицата качвам поне по една.
За компенсация тази е малко по - дълага от останалите, а след малко качвам и още една глава за която имах време да я напиша днес.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
