Разговор за едно пътуване

13 1 2
                                    

Гук 

-С кого говореше?

Чувайки гласът ми Кий подскочи от леглото изпищявайки, а като ме видя полу гол скри лицето си.

-Не говорех с никого. Ти защо си гол?

-Тъкмо излязох от банята.

-Аххх..... Аз ще отида да направя нещо за ядене. Ти се- дори и не довърши само побягна навън оставяйки ме объркан. Какво се случи?

**************-------------------*************

Няколко минути след като се оправих влязох в кухнята виждайки го как оправя масата и слага храната. 

-Да ти помогна с нещо?

-Н-не. Почти съм готов. Сядай!

Заех едно от местата край масата  скоро до мен сядайки и Кий. В тишината започнахме да ядем като хвърлях по един поглед на Кийонг виждащ го ,че не е хапнал нищо, а свършвайки със закуската си сложих леко ръка върху дланта му преплитайки пръсти и казах:

-Кий, добре ли си?

Замълча оставяйки приборите и се обърна към мен надигайки глава казвайки:

-Искам да поговорим замалко.

-Какво има?

-Ч-чух те да говориш по телефона с някого.

И при тези думи думи замълчах свеждайки глава и пускайки дланта му.

-Чул си за пътуването....

-Кога отпътуваш?

-След два дни за Америка.

-Джеон...

-Кий, и аз не искам да ходя, но нямам избор.

-Страх ме е без теб. Какво ще правя за толкова дълго време? - каза и ме прегърна слагайки глава на гърдите ми

-Ще говоря със Сомин да останеш при нея.

-А-ами ако и преча? Тя също не е сама. Има много хора при нея.

-Мисля, че това е най-добрия вариант за теб отколкото да те оставя сам тук и да се страхуваш от момчетата. А и не мисля, че ще има против. Дори ще и е по приятно и лесно за нея да ти помага за лечението.

-Сигурен ли си?

-Напълно. Искам най- доброто за теб.

Усетих, че е надигнал глава при което сведох поглед виждайки две малки искрици в очите му и една сияйна усмивка изгряла на лицето му.

-Благодаря ти за всичко, Джеон!

-Няма нужда да го казваш, мъник - погалих го по лицето и го целунах по челото - Хайде! Яж, а след това ще се забавляваме. Имаме само два дни. 

В отговор получих само един бързо ядящ мъник, а през следващите два дни сияещо момче.....

..........това с което се запознах преди няколко месеца в онова магазинче лъхащо на кафе.

КРАЙ!

**************************************************

Е, това беше преждевременния финал на книгата. Надявам се да ви е харесала , а до колкото останалата част от историята......... еми ....... в някой момент в Новата година, която ще настъпи след 20 мин може и да доразкажа историята, но въпреки всичко очаквайте в началото на месеца със специалното съдействие на една моя много прекрасна приятелка ще направиме специална глава.

Единствено мога да ви пожелая прекрасна нова година и дано следващата година е по - успешна. 

Влюбих се в демон /ЗАКРИТА/Where stories live. Discover now