"Ако знаеше, че с тази среща ще подпише смъртната си присъда, едва ли би искал да го среща."
Кийонг трябва да работи за два дни в кафетерията на свойте родители, но едва ли би си помислил, че ще влезе не кой да е, а демонът Джеонгук. Неговата любов...
При чутия писък се отделих за секунди от него и хукнах към горния етаж без да губя и секунда време, а качвайки се на горния етаж пред вратата ме засече Джин питайки ме:
- Какво се случва, Джеон?
Не отговорих подминавайки го и влизайки в стаята открих ужасяваща гледка. Пищящо тяло свило се на топка и скубещо косата си .
Отидох край него сядайки на леглото дърпайки го в прегрътката си , милвайки го по гърбът успокоявайки го.
-НЕЕ! ПУСНИ МЕ! НЕ! ДЖЕОН, ПОМОГНИ МИ! - пищеше с цял глас, а по лицето му се стичаха едри сълзи падащи върху гърдите ми
-Спокойно, Кий! Аз съм тук - шепнех край ухото му докосвайки гърбът с възглавничките на пръстите си- Шшшш! Всичко ще е наред.
- М-моля те! - постепенно усещах как се успокоява ,а сълзите намаляваха - Н-не ме наранявай. Искам п-при .... Гук.
Сведох глава виждайки нежното му лице червено от сълзите. Това не изглеждаше на моят Кий с който се запознах в кафетерията , не изглеждаше на момчето със сияйната усмивка, не беше момчето,което ме успокояваше в труден момент. Но ще дам всичко , дори и живота си , за да бъде отново същия. Няма да се предам.
Отделих го от мен , за да видя едни притворени очи виждащи през размазан поглед от сълзи.
- Кий!
Изчиствайки му се погледа и отваряйки по - широко очи виждайки ме , че го прегръщам той изпищя отдръпвайки се от мен.
-Не ме докосвай!
-Но...защо?
- Не. Аз съм мръсен. Не трябва да го правиш.
-Кий...
Приближих се до него слагайки внимателно ръка на главата му милвайки я , а когато я усети той надигна леко глава поглеждайки ме плахо.
-Страх ли те е?
-Мхм... и имам желание ....
-Какво желае малък Кий? - усмихнах се леко виждайки той как се успокоява
-Кий иска да с-спинка защитен о-от Гук хюнг, но той сигурно не иска.
-Попита ли го дали наистина не иска?
Замисли се за момент,но след това поклати отрицателно глава.
-Ела насам!
Разтворих ръце за прегрътка, а той леко се приближи до мен прегръщайки ме. Обвих едната си ръка около кръста му , а другата я сложих на главата му милвайки го.
-Гук иска да пази малкия Кий и вече винаги ще го прави. Няма да позволя никога повече да плаче -
Спрях при чутият плач. Погледнах надолу виждайки го да плаче и да стиска блузата ми.
-Кий ,защо плачеш?
-Т-ти.... - надигна глава поглеждайки ме с насълзени очи - ... не трябва да ми ги казваш тези думи. Не го заслужавам. А-аз те нараних. Кий накара Гук да е тъжен и наранен.
-Не, Кий! Дори и в този момент ме правиш най - щастливият човек.
-Н-но....аз бях....
-Не мисли повече. Всичко свърши.
-Н-наистина ?!
-Да...
Усмихна се при думите ми, а аз докоснах леко носът му с пръст казвайки:
-Време е за сън, малкия.
Кимна и легна гушвайки възглавницата. Завих го , а когато се опитах да се изправя той се надигна и хвана ръката ми проронвайки:
-Не ме оставяй. Страх ме е.
-Няма. Само ще изгася светлините и ще легна до теб.
В отговор получих леко кимване, а пускайки ръката ми изгасих светлините и легнах до него.
Заставайки срещу него така гледайки се. Не отделяхме поглед един от друг, но взирайки се в лицето му открих една нодка на желание за нещо.
-Кий!
-Да....
-Има ли нещо?
Замълча за кратко проговаряйки тихослед това:
-М-може ли да ме галиш. Т-така се чувствам -
-Защитен - прошепнах , а очите му се затвориха
Леко започнах да го галя по лицето и косата така унасяйки и двамата в сън.
******************************
Края не ми се получи много добре.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
