Real love is unforgettable

Ревност

Сутринта се събудих. Отне ми около половин минута да се осъзная . Сетих се за момчетата . Обърнах се . Олеле! Дева Марийо ! Какво прави този в стаята ми! Срещу леглото ми имаше стол, а на него спеше Джин. ОФФ... толкова се уплаших! Трябва да си лея куршум! Щом той е тук, къде са другите?! Станах. Взех си дрехите ,облякох се в банята и си измих зъбите . Слязох и видях , че всички спят . Бяха навсякъде. На земята, на сепарето... общо взето навсякъде. Реших да направя закуска. Изпържих палачинки и изпекох бисквитки . Направих сок и лимонада. Мислех да отида да купя и сладолед , но ме домързя. Сервирах. И зачаках да се събудят. Стана вече 11часа . Накрая ги събудих. Качих се горе да събудя и Джин. Отворих вратата . Той беше буден. Беше без тениска . Тръгна да я облича. Осъзнах се и чукнах на вратата. Попитах го какво прави. Той отвърна:
-Взех си душ. Миришех на водка . Явно снощи съм се понапил.
-Добре! Сложих закуска , макар че вече е обяд. Когато си готов ела. Седнахме на масата и чакахме Джин. Когато най-накрая той дойде, всички започнахме да се храним . Мисля, че им хареса, защото бяха облизали чиниите. След това ги изпратих . Те ми благодариха и казаха , че ще се радват , ако се видим отново. Но точно когато отворих вратата , пред мен се появи Чонгкук. Каза ми :
-Благодаря за съвета! Това ще остане нашата тайна!
Тогава Джин ни изблъска и излезе . Беше много ядосан . Това не го оправдава. Не е нужно да се държи толкова грубо с нас. След 3 секунди се появи някакво момиче. Явно това беше момичето на Куки. Той ни я представи . Името ѝ беше Ирен. Веднага се лепна за Джин . Каза му:
-От кога чакам да се запознаем!
Той ѝ отговори , че е слушал много за нея и е чакал с нетърпение да се запознаят. Прегърна я и ме погледна . Аз не реагирах. Знаех защо го прави. Искаше да ме накара да ревнувам , но аз не го обичам , че пък и да го ревнувам.Както и да е. Физиономията на Куки , много ме натъжи. Той щеше да се разплаче . Потупах го по гърба. Казах му да влезе за да поговорим. При тези думи Джин почервеня. Попита ме :
- Какво ще правите сами вътре?
Аз:
- Не те засяга.
Отпратих всички и влязох вътре. Седнах до Чонгкук . Той беше съкрушен. Гледаше в земята. Една сълза потече по бузата му. Прегърнах го. Той мен също. Разплака се. Нямаше на кого да сподели болката си. Толкова пъти съм била наранявана по този начин , че болката му ми е позната. Аххх, този тъпак Джин! Казах на Куки:
-Чуй ме! Ще мине! Времето НИЩО не лекува! Любовната рана е като истинската. Тя зараства. Пада. И след нея остава един белег, който винаги ще ти напомня. Няма да те лъжа. Това боли много. Но за нея наистина не си заслужава. Тя е леко момиче . Ти не търси такива момичета. Винаги гледай в душата , а не в лицето. Като нея има много. Лесно ще я замениш , но от такива като нея най-много ще страдаш.