Real love is unforgettable

Доверието

Събудих се от звънящия телефон на Джин. Беше Намджун. Джин стана под тревога. Не беше предупредил никого , че ще остава у дома. Всички бяха разтревожени за него. Той им обясни как стоят нещата. Аз кихнах. Той веднага се обърна към мен и ми каза :
-Наздраве!
Абе не знам дали е на здраве , както ме боли гърлото , ама му благодарих. Когато станах от дивана ми се зави свят , препънах се и паднах. Джин ми помогна да се изправя. Попита ме:
- Добре ли си ? Какво ти стана? Днес ще остана тук при теб ! Не мога да те оставя в това състояние! Казах ти да не тичаш по дъжда! Добре , че съм аз , за да се грижа за теб. Знам как да те излекувам. Ще те нахраня с лечебната ми супа!
Аз само стоях и го гледах. Оказа се , че не е такъв за какъвто го мислех , но още не мога да забравя Техьонг. Кихнах още веднъж. Той ме погали по лицето и ми каза:
- Спокойно ! Докато съм с теб нищо няма да се случи.
Нежно ме целуна по бузата. Цялата се изчервих , но не знам дали е заради високата ми температура или защото се засрамих. Легнах , а той ме зави . Отиде в кухнята . Пуснах си телевизия . И може би след час , час и половина Сокджин се появи с купа в ръце и топла усмивка. Опитах супата . Тя беше просто божествена. Същата , като на баба. Не бях яла такава от 11 годишна. Разплаках се . Той седна до мен. Прегърна ме. Взе супата от ръцете ми и я остави на масичката за кафе. Поиска да разбере всичко за мен. Реших , че вече мога да му се доверя. Разказах му всичко . Казах му:
- Приятелю, доверието трудно се печели, но аз ти давам моето. Знаеш ли какво казват хората? Дай доверието си на приятел и виж какво ще направи с него. Ако не те предаде никога , значи е истински! Няма нужда да ми обещаваш , че ще си до мен. Всеки може да го каже , но малцина да го спазят.
Той ме погледна в очите. Искаше да ми каже нещо , но мълчеше. Аз разбрах всичко. Четях в очите му. Той е добър човек. После ми подаде супата и ми каза , че докато не я изям , няма да ме остави на мира. Изядох всичко. Той ми помогна да се кача до стаята ми и ме зави. Седна на стола срещу леглото ми . Взираше се в мен . Гледахме се . Думи не ни трябваха. Дори тишината ни стигаше. Ние си говорехме с погледи. Виждахме емоциите в очите си. Очите ми започват да се затварят. Унасям се вече...