Real love is unforgettable

Избор

Сутринта се събудих в скута на Джин. Събудих се от тропането на входната врата. Бутнах го. Той отвори очи. Стана . Отвори вратата. Пред него стояха Ирен и Техьонг. Сокджин веднага се развика на Техьонг:
- Преди ти ми четеше морал , затова как трябва да разговарям с жените , а ти снощи какво направи?
Но преди да довърши , Техьонг го прекъсна:
- А ти нали си имаше приятелка? Защо сега си в дома на чужда жена? Това не е мъжкарско. Нито честно. Ти утре ще постъпиш по същия начин. Ще я употребиш , ще я захвърлиш, а тя дори няма да разбере.
Джин:
- Аз никога не съм обичал Ирен. Използвах я. Признавам си. Тя за мен вече е минало. Моето настояще и моето бъдеще, това е Тейлър. Всеки прави грешки. Аз искам да простите моите. Аз няма да ги повтарям.
Ирен спусна ръката си и удари звучна плесница на Джин. Тя си тръгна с гордо вдигната глава. Всъщност реакцията ѝ беше много адекватна в този случай. Джин наистина е постъпил неправилно, но ако постъпи така и с мен , ще си плати. Техьонг протегна врата си , за да ме види. Помоли да поговорим . Аз се съгласих, да влезе у дома. Всички седнахме на масата. Те-Те ни разказа как всички са го притискали да ме отстъпи на Джин. Аз знаех това , но се правех на ударена и му казах:
- Ако наистина ме обичаше , нямаше да ме изоставиш. Щеше да застанеш до мен и да се изправиш срещу всички!
Той кимна в знак на съгласие. Оправда се , че не е могъл да застане срещу братята си. Виждах как Сокджин се сриваше. Той се намеси:
- Аз не знаех , че между вас е имало нещо. Не съм искал да ви разделя. Мислех , че всичко това е игра. Явно аз няма да получа твоята любов. Но аз те обичам истински и искам да бъдеш истински щастлива. Не мога да градя щастието си върху чуждото нещастие.
Аз:
- Ти винаги ще бъдеш част от сърцето ми. Ти си най-близкия ми човек. Ти беше до мен , когато бях най-уязвима. От теб получих толкова любов , колкото от никого не съм получавала. Аз искам да съм до теб. Искам да споделяме настоящето и бъдещето си с теб. Аз не съм бумеранг. Веднъж хвърлиш ли ме , никога няма да се върна.
Техьонг:
- Това пак ли е игричка? Не ви ли писна да се правите на влюбени! Ще видите! Аз знам , че ти още ме обичаш. Няма да се откажа!
Аз:
- Моля те напусни дома ми !
Двамата с Джин го изгонихме. Решихме да излезем. Тръгнахме по една уличка , която беше обградена от магазини. С Джин си взехме скъпоценни камъни , които носели спокойствие и щастие. Купихме си и хавайски , традиционни дрехи , с които се снимахме. Цял ден се забавлявахме. Стана тъмно. Аз предложих да отидем на плажа. Той се съгласи. И така хванати за ръка стигнахме. Седнахме на една скала. Аз легнах на краката му. Той наведе главата си и ме целуна по челото. Аз леко се изправих . Доближихме се . Носовете ни се добираха . Усещах аромата му. Устните ни се сляха. Тази целувка беше краткотрайна. Аз седнах пред него , а той постави лактите си на рамената ми и ме оплете в своята прегръдка. Гледахме разбиващите се вълни и мълчахме. След време станахме. Той ме изпрати до вкъщи и си тръгна.