Real love is unforgettable

Срещата

Докато седях и си говорех с Джин , получих съобщение от Техьонг. Имало нещо важно за което трябвало да говорим. Знаех накъде бие. Тръгнах към определеното място. Там стоеше "той". Беше много нервен. Видя ме . Аз изтичах при него. Той хвана ръцете ми. През цялото време гледаше надолу. Каза ми:
- Тейлър, ти си едно очарователно, добро, мило момиче. Ти си идеална. Но нещата между нас няма да потръгнат. Проблема не е в теб , а в мен. Знам , че ще намериш по-добър от мен.
Говорейки , тези думи не ме погледна нито веднъж, което означаваше , че или ме лъже или се срамува. Всъщност той не ме лъжеше. Просто премълчаваше истината. Аз отвърнах:
-Добре!
Обърнах се и си тръгнах. Една сълза се стече от окото ми. Аз я избърсах . Не се обърнах назад и за миг. Прибрах се. Джин още беше вкъщи. Влязох в кухнята. Той беше направил "романтична вечеря за нас". Изобщо не ми беше до това. Но не исках да го натъжа и му казах , че след малко ще се върна. Качих се в стаята си. Седнах пред огледалото. Забелязах нещо УЖАСНО. Колието ми го няма. Как ще го намеря. Разплаках се . Започнах да го търся отчаяно. В този момент влезе Джин. Разтревожено се затича към мен. Аз бях изпаднала в нервна криза. Хвана ръцете ми . Дръпна ме . Разтърси ме и ме попита:
-Какво става? Защо плачеш?
Притисна главата ми към сърцето му. Тупкането на сърцето му ме успокояваше. Той галеше косите ми и ме успокояваше , а аз стоях неподвижно. Разказах му абсолютно всичко . Като започнах от раздялата си с Техьонг до изчезналото ми колие. Той стана внезапно . Подаде ми ръка и каза:
- Ще го намеря. Ти ела с мен , за да ми помогнеш .
Аз:
- Безнадеждно е! Къде да го търсим, като не знам къде е паднало дори.
Той:
- Надеждата умира последна. Ела с мен , поне да опитаме.
Аз му се доверих . Хванах ръката му и излязохме. Отидохме до онази скала. Не намерихме колието. Заваля дъжд. Толкова обичам дъжда. Нежните капчици , стичащи се по лицето ми и ароматът на дъжда са неща на които не мога да устоя. Събух обувките си и започнах да тичам. Сокджин ме гледаше учудено. Стоеше на едно място и ме гледаше. Докато не му направих знак с ръката си да ме последва. Дотича до мен. Попита ме:
- Защо се държиш , като дете? Не ме разбирай погрешно, но до сега не съм виждал момиче да се радва на дъжда. Даже напротив , започват да се оплакват , че прическите им се разваляли.
Аз го прекъснах:
- Аз обаче , не съм от тези момичета. Аз рядко се гримирам и не ходя на фризьор, но много държа на хигиената. Аз не нося високи токчета , рядко нося поли. Не ме сравнявай с твоите наконтени принцеси. Аз съм човек на изкуството. Не съм за теб. Ти харесваш момичета , които носят много грим , но не разбират смисъла му, момичета които не оценяват това което имат , а жадуват за още . Никога не бих се променила за някого .
Той:
- Явно изобщо не ме познаваш. Моят вкус за момичета не е такъв.