Глава 8:Тайна

178 13 1
                                    

Неутрален разказвач
Хикару отвори очи и  изведнъж се сети за станалото от вчера.
Отметна бързо завивката и стана като светкавица.
-Нунсонг!-Изведнъж се хвана за главата.-Ах главата ми!Чакай малко...-За миг премисли нещата.-Как дойдох тук? Ами Нун къде е тя? Нека помисля какво стана вчера...първо отидохме в замъка на вампирите,после се сбихме,а после ми се губи...оххх. Вампира Мин Йонги ме удари и после ме изтреля в стената и след това всичко ми се губи. Явно съм загубила съзнание.-Започна да обикаля из стаята.-Но кога съм дошла тук?Нун ли ме е довела? Ами Роуз!?Трябва да я видя!-Тя тръгна да тича навън,но изведнъж се спря.Хвана се да бюрото в стаята 'и,защото получи силна болка в главата.-Трябва също да ме  прегледа сестрата.-Облече с  обикновенни дрехи:тъмно-сини дънки деним,бяла дантелена блуза и бели кецове. Върза косата си на опашка,сложи обикновен лек грим и излезе.  Насочи се към доктор Рин Хюна,за да види Роуз.
Щом влезе в болничното отделение видя Роуз на краката си.
-Роуз!-Извика и я прегърна.-Радвам се,че вече си добре. Как се излекува?
-Ами на сутринта се събудих и се чуствах добре.Ами ти как си?Нун?
-Добре сме,но сега като се замисля не съм виждала Нун от сутринта.
-Може да е в стаята си. Нека проверим.-Двете момичета тръгнаха натам.
Но когато стигнаха Нун я нямаше вътре.
-Това е странно.Никъде я няма.-Обади се Хикару.-Ами ако вампирите са я пленили!?
-Какво?Как така?
-Ами ние отидохме при тях,за да те спасим...аз получих удар по главата и след това нищо не помня.Дори не знам как се върнах тук.
-Да попитаме РМ. Той сигурно ще знае.
-От къде си сигурна,че ще знае,а и как ще го питаме?
-Лесно. Той е в затвора.-Отговори Роуз.
-Как така!?-Изненада се Хика.
-Не знаеше ли?Сакура го е хванала вчера. Така чух от хората тук.
-Сакура!?Моята Сакура!?
-Да същата.
-Кога?Как?-Хика бе смаяна.
-Ами нападнала го в гръб и го простреляла. След това го е довела тук.
-О моята сестричка. Много съм горда. После ще я поздравя,а сега да питаме този идиот къде е тя.-Те отидоха в тъмницата.
-РМ!-Извика заповеднически Хика.
Той седеше облекнат на стената леко клюмнал. Щом чу  името си повдигна глава и се усмихна ехидно.
-Кажете г-це Томоко Хикару?
-Кажи ми къде е Деон Нунсонг?
-От къде си сигурна,че знам?Аз съм тук от 2 дни.
-Знам,че знаеш. Няма как дясната ръка на краля да не знае.-Присви очи Хикару гневно.
-Защо да ви казвам?Какво ще получа от това?-Продължи да ги гледа надменно.-И без другото след седмица ме екзекотират.
-Ъх.-Хикару направи ядосана физиономия.-Кажи ми къде е тя или ще умреш още тук!
-Давай. Не ме е страх от смъртта.-Продължи да се усмихва все така ехидно.
-Слушай РМ.-Обади се Роуз.-Ако ми кажеш къде е Нун ще те пусна от тук.
-Роуз!-Погледная изненадано Хика.
-Нямаме друг избор.
-Нека помисля...-Направи се,че мисли.-Отговора ми е не.
-Как така!?-Изненадаха се двете.
-Защо?-Попита Роуз.
-Искам друго. Ще ви кажа какво стана с момичето,ако прекарам една нощ със Сакура.-Усмихна се злобарски. Знаеше,че това ще изкара Хикару извън кожата 'и.
-Ах ти копеле долну!Никога няма да го позволя!-Хвана решетките.
-Хаха...знаех,че ще се ядосаш така.Хареса ми.-Смееше се.-Искам да пия от теб Хикару. Досега никой не е пил от теб,искам да бъда първия. Ще бъде чест за мен,ако го направя.Е?Какво ще кажеш?
Хика седеше и гледаше в пода. Това я отврати,но нямаше избор. Искаше да разбере какво е станало с Нун.
-Добре.-Отговори.
-Хика?-Изненада се Роуз.-Не го прави.Няма ли друг начин?Вземи от мен.
-Не. Искам от нея или няма да кажа нищо.
-Не се меси Роуз.-Каза Хика.
Тя влезе в килията,махна косата от врата си.
-От кога чаках този момент. Вече спечелих баса.-Той се наведе към нея и не дочака втора покана.
Вкара острите си зъби в нежната 'и шия.Тя стисна очи от болка.
Струйка кръв се стече от шията надолу. РМ направи така,че тя да изпита максимално удоволствие от това,което прави на нея.
Хикару истена леко,беше 'и приятно това чуство на удоволствие.
-Хареса ти нали?-Прошепна в ухото на момичето до него.
-Приключвай бързо.-Нареди Хика студено. Но вътрешно искаше той да не спира.
В този момент при тях се появи Сакура. Тя видя случващото се и изведнъж се почуства разбита.
Сакура знаеше,че харесва РМ, макар че беше грешно.Влюби се в него още от първия разговор, който поведоха. Първата 'и любов,а дори не знаеше как се бе случило само от един разговор. 
Очите 'и се насълзиха и избяга  от там.
Щом РМ приключи с Хикару я пусна.
-Беше сладко. Нека повторим някой път.-Усмихна се.
-Никога повече.-Погледна го злобно.-А сега говори.
-Нунсонг,вашата приятелка е при нашия крал. От днес нататък тя ще живее с него.
-Какво!?-Двете момичета се ококриха.
-Защо?-Попита Хика.
-За да те оставят жива.
-Аз съм виновна.-Хика се почуства ужасно.
-Йонги те доведе тук и спаси Роуз. Това беше цената,за да бъдете пощадени.
-Трябва да я спасим!-Заяви категорично Роуз.-Да говорим с лидера.
-Хайде!-Те тръгнаха към него.
-Г-н Деон може ли да говорим?-Попита Хикару.
-Кажете момичета?
-Нунсонг е заловена от краля на вампирите. Трябва да я спасим.-Съобще бързо Хика.
-Знам.Не правете нищо. Засега ще остане там.
-Защо?-Попита очудено Роуз.
-Забелязах от преди,че краля има интерес към моето момиче. Ако той се влюби в нея лесно ще можем да го убием след това.
-Какво искате да кажете?-Попита Роуз. Хика стоеше изненада от думите му.
-Щом се влюби ще използваме Нун да го примамим и след това убием.
-Както Ким Техюн.Искате историята да се повтори.
-Точно така Роуз.
-За какво говорите?-Попита Хика очудено. Тя не знаеше нищо за това.
-Преди време моята Нун бе влюбена във вампир и той в нея...-Започна да разказва историята(понататък има ретроспекция).-...след това го убихме. Естествено Нун бе съкрушена,но го прие все пак бе ловец. Нямаше избор.
-Но защо не ми е казала?-Натъжи се Хика.
-Просто не беше готова да говори за това с друг.-Рече Роуз.-Тогава бях там и за това знам.
-Да. А сега момичета си починете и оставете нещата да се случат.-Усмихна се самодоволно той.
Те излязоха.
-Аз отивам в стаята си.-Каза Хика.
-Да дойда с теб?-Предложи Роуз.
-Искам да съм сама.-Отговори Хика.Макар да бе корава,бе и много чуствителна.
След това отидоха по стаите си.
Хика погледна ухапаното от врата ти. ,,Вампирската целувка".
Докосна раната и започна да я оглежда.
-Направих това за момиче,което дори не ми има доверие. Чуствам се измамена.-Каза тя.-Но 'и прощавам,защото и аз крия нещо непростимо от нея.
РМ седеше в килията си и очакваше Сакура,но тя така 'и не се появи днес.
-Къде ли е това момиче?Явно вече съм 'и доскочал. Хората са толкова непостоянни.За това са и толкова лесни за унищожаване.-Усмихна се зловещо.

Следва продължение...

Дано не ви е било скучно. Тази глава стана малко дълга. Моля дайте мнения и кажете бързате ли да разберете тайната на Хика?

My Vampire LoverWhere stories live. Discover now