My Vampire Lover

Глава 11:Ти си трън в задника

Замъка на вампирите
Нунсонг
Събудих се,обляна в под,цялото ми тяло трепереш. Огледах стаята беше ми непозната.
-Къде съм?-Попитах се,а после спомените бавно нахлуха в главата ми.-Вярно,аз съм при тези същества.-Изправих се. В този момент влезе Джънгкук щом ме видя се усмихна.
-Мислех,че никога няма да се събудиш.
-Колко време спах?
-Прости ми,аз съм виновен. Първия ден пих много от теб и ти припадна. Спа 3 дена.
-З дена!?-Възкликнах.
-Да. Гладна ли си?
-Не.-Тогава корема ми изкъркори.
Джънгкук се засмя,имаше доста звънлив смях.
-Хайде ела с мен.-Нареди ми и го последнах. Отидохме в кухнята.
Беше доста хубава,голяма и просторна. Аз седнах на един стол и зачаках Джънгкук. Той затопли спагети.
- Явно са вчерашни.-Въздъхнах тихо,но той ме чу.
-Вярна е.-Намигна ми.-Ако беше станала вчера щеша да ядеш топли.
-Хей Джънгкук къде изчезна за една година?
-Не е важно.
-Щом казваш.-Извъртях очи.
Сега любопитството ми ще ме мъчи.Този човек ще ме измъчва бавно и мъчително.
Дойдоха Парк Джимин и Джънг Хосеок. Само тези ми липсваха.
-О здравей сладка.-Намигна ми Джимин. Забелязах,че Джънгкук му хвърля лош поглед.
-Надявам се,че ще си продължим битката някой път.Много искам да вкуся от теб.-Погледна ме злобно.
-Мечтай си.-Отговорих.
-Искаш ли да видим?-Двамата се гледахме злобно.
-Престанете!-Обади се Джънгкук.
-Тя започна!-Посочиме Хосеок.
-Не е вярно!-Вдигнах ръце.
-Като деца сте. Докато Нунсонг е тук никой няма да пие от нея. Ясно ли ви е?
-Не се тревожи. Днес ще ходя на концерт на Blackpink. Така,че тя не ме интерсува. Щом ще пия от Джису нищо друго няма значение.
-Да прав си. Такиви като теб не ги интерсува нищо. Щеше да  убиеш Роуз без да ти мигне окото.-Погледнах го ядосано.
-О тя оживя ли?
-Да оживя!-Казах дръпнато.
-Ще отида да я посетя. Секси е. Може да я изнасиля.-Намигнам ми.
Знам,че го каза,за да ме подразни, но наистина ме ядоса.
-Ако я доближиш ще те убия!-Хванах яката му.  Джимин ме бутна и паднах на земята.
-Не ме пипай долен човек. Усмири я Куки или ще я убия.-Погледна ме с досада. Явно флиртуващия тип има и злобна страна.
-Ще се погрижа за това. Нунсонг повече не говори с тях.-Само ме потледна. Дори не ми помогна, но какво очаквам от вампири.
Изправих се по-ядосана от всякога. Знаех си,че няма да си живеем спокойно.
-Ох извинявай милейди. Но моля те не ме ядосвай. Не искам да те нараня без да искам.-Намигна ми с ехидна усмивка.
-Както и да е.-Скръстих ръце и извъртях очи.
-Това ще бъде забавно.-Обади се Хосеок със смях.- Ще си ни интересна скъпа.-Намигна ми.
Идеше ми да го цапардосам.
-Наречи ме още един път така и ще те удоша,докато спиш.-Изгледах го лошо.
-Жалко не мога да умра от това, но ти да. За това внимавай,СКЪПА.-Намигна ми и двамата излязоха.
-Боже да ми сили!-Стиснах юмруци.
-Ако искаш да си добре по-добре ги избягвай.-Предупреди ме той.
-Защо искаше да остана?Какво целиш?-Погледнах го.
-Засега по-добре това да е тайна.
-Ох стига вече!Не ми каза къде беше година,а сега и това ли не искаш да ми кажеш!Престани да ме мъчиш!
-Мъча те?
-Ох забрави!-Изпуфтях и тръгнах на някъде не можех да го търпя повече.
Джънгкук
Нун излезе ядосана, но какво имаше предвид с това,че я мъча.
Забелязах Намджун облегнат на вратата,с крак поставен на нея, скръстил ръце и лека усмивка.
-Кога се върна?
-Освободиха ме вчера,но реших да отида на любомито си място преди да дойда тук.
-Библиотеката. Как не ти доскочава там?
-Обичам да чета. Като гледа малката изобщо няма да ни бъде лесна за пречупване.
-Ще успеем. Всички тайни на ловците ще бъдат разкрити. Ще възкресим Техюн.
-Знаеш,че ни трябва книгата за това. Но ще можеш ли да убиеш Нунсонг?Нейната кръв ни трябва за ритуала. Все пак се обичаха.
-Знам. Ще успея. Чуствата ми към нея няма да замъглят трезвата ми преценка.
-Ти така и не каза на Техюн за любовта ти към това момиче. Мислиш да му кажеш,когато се върне?
-Има време за това. Ще го мисля понататък.
-Техюнг обичаше Нунсонг много дори беше готов да ни изостави за нея. Сигурен ли си,че ще е щастлив,когато я убиеш?
-Той няма да я помни. По време на ритуала ще изтрия всички спомени от Нун.
-Внимавай с избора Куки. Не прави грешка, с която да нараниш 3 души. Техюн,Нун и теб.
-От кога стана толкова добър?-Усмихна се Джънгкус.
-Срещах момиче,което ми отвори очите.-Усмихна се и излезе от стаята.
-3 души,а.-Той се замисли.-Нун!Тя е в замъка. Трябва бързо да я намера преди другите да я наранят.-Аз  тръгнах след нея. Използвах супер обонянието си,за да я открия.
Защастие я намерих  заключена в една от баните.
-Нунсонг отвори.
-Изчезвай!-Извика ми.
- Стига!Не бъди бебе!
-Махай се долен вампир такъв.
-Оф Нун не се прави на страшен ловец. На моя територия си. 
-Защо съм тук?Отговори ми!
-Ох добре. Защото искам да навредя на бащата ти.-Излъгах.
-Значи за това,а. Ами за твой лош късмен това няма да стане.Ще живея в тази баня докато умра!-Извика ми.
-Ох овца такава излизай от там! Или ще вляза и ще те изям!
-На големия лош вълк ли се правиш!Ти по-скоро прасето в историята.
-Ей момиченце!-Ядоса ме.
-Изчезвай!
-Ох щом искаш пукни там!-Извиках и отидох в стаята си.-Това момиче ще ме подлуди. Защо си вкарах този трън в задника?-Изпуфтях.
Следва продължение...

Така Нун е доста ината и на Куки трудно ще му бъде,докато успее да я изкара от там. Но все пак търпението е злато. Очаквайте скоро.