My Vampire Lover

Глава 14:Аз съм краля,аз казвам

Неутрален разказвач
Стана сутрин,а слънцето галеше лицето на Нун. Джин седеше и я наблюдаваше с усмивка.
Отстрани изглеждаше много красива,слънчевите лъчи придаваха блясък на бялата кожа на момичето и това я караше да изглежда още по-красива в очите на Джин. Той посегна да я погали, но Нунсонг се събуди преди да успее.
-Добро утро!-Усмихна му се сънено.
-Добро и на теб!-Отвърна на усмивката 'и.
-Кога стана?-Попита го.
-Малко преди теб.-Излъга. Той беше станал още преди слънцето да изгрее. Беше ранобуден тип.- Реших да поседя още мъничко, за да не те събудя преди да стана.
-Не се тревожи.Като ти се става ставаш. Няма какво да те притеснява.
-Добре.Искаш ли да ставаме?
-Да. Може ли да ползвам банята?Не съм се къпала,откакто дойдох тук.
-Разбира се. Тоалетната е запушена,но банята е добре.-Засмяха се.
-Може ли да те помоля и още нещо?
-Кажи?
-Нямам дрехи. Може ли да ми дадеш от твоите?
-Ще взема дрехи от прислужниците. Не се притеснявай.
-Добре.-Тя стана и отиде в банята.
Джин тръгна към стаята на слугите.
-Искам някоя от вас да ми даде белю и дрехи!-Нареди той.
Момичетата се изненадаха и объркаха.
-Заповядайте.-Едно червенокосо момиче му даде това,което искаше.
-Ето.-Той 'и подаде пари,а тя ги взе.След това се върна в стаята.
Взе една хавлия от шкафа си и почука на вратата. Нунсонг се показа на вратата от врата на горе.
-Вземи хавлията.-Каза той.
-Благодаря.-Усмихна се и я пое.
След това се върна под душа.
-Тази нежна шия.-Джин усещаше нужда да пие от нея.
Чуството на глад започна да го обсебва,но успяваше да се контролира. Но още колко ще можеше? След като чу,че крана на душа се спря,той излезе.
Нун видя дрехите на леглото.
Дантелено бяло бельо, тъмно-сини дънки,черна тениска с рози и бели чорапки ,,Адидас". Защастие всичко 'и беше помярка.
Взе един от гребените на Джин и се среса,сложи дезедорант и парфюм. След това излезе от стаята и го видя облегнан на вратата.
-Хей готова съм. Дано нямаш против,че ползвах гребена, дезедоранта и парфюма ти.-Усмихна се срамежливо.
-Няма проблем. Да слезем.
През това време Джънгкук откачаше.
-Къде е Нунсонг!?Не идвала в стаята ми дори не съм я виждал в къщата. Нямаше я и тоалетната!
-Спокойно Куки миризмата 'и още се усеща тук. Не е отишла никъде.-Рече спокойно РМ, докато си човъркаше на телефона, излегнат на дивана.
След това се появиха Джин и Нун.
-Добро утро!-Поздрави ги Джин.
-Добро и на теб!-Поздравиха го всички. След това Куки забеляза,че Нун е с него.
-Какво правите двамата?-Попита Куки очудено.
-Нун спа при мен.
-Какво!?-Изненадаха се всички и ги погледнаха.
-От днес нататък Нун ще спи при мен.
-Нунсонг ще спи в моята стая!-Настоя Джънгкук.
-Но Нун иска при мен!-Погледна го сериозно.
-Аз казах,че ще спи при мен!Аз съм краля и аз решавам!-Погледна го заповеднически.
Джин сведе глава,колкото и да не искаше да се подчини Джънгкук бе крал,който трябваше да слуша.
-Ще спя при Джин!-Каза Нун скръстила ръце.
-Не решаваш ти!
-Виж какво,ако не искаш една вечер да те убия ще спя при Джин. Ако искаш поне малко да се разбираме ще спя при Джин!-Нун го гледаше все така настоятелно и сериозно.
-Аз съм краля!Слушай ме!
-Няма!-Скръсти ръце.
-Държите се като малки деца. Куки щом иска да остане при Джин нека остане.Нали ще е тук не някъде другаде.-Обади се РМ раздразнен от спора им.Джънгкук го изгледа на кръв.
-Хубаво.-Изпуфтя недоволно.
Нун му се усмихна надменно и това издразни Джънгкук още повече. Той я дръпна за ръката към стаята му.
-Пусни ме!-Извика Нун.
Всички ги гледаха любопитно.
-Млъкни!-Извика Джънгкук и я уплаши.Тя се кротна.
-Куки не се дръж така с момичето.-Рече Джин.
-Не се обаждай!-Отведе я в стаята си. Заключи и я бутна на леглото.
-Какво ще правиш с мен?- Попита с треперещ глас.
-Уплаши ли се?-Засмя се злобно.- Къде отиде онова нахално момиче?
-Джънгкук пусни ме да изляза.- Рече спокойно.
-Първо ще закуся.-Усмихна се ехидно. Сложи ръцете над главата 'и и започна да пие като невиждал. Така се успокояваше.
-Джънгкук боли.-Каза тя.
Усещаше силна умора едва държеше очите си отворени.
Джин се притесняваше за нея,но нямаше как да иде,за да я провери дали е добре. Все пак бе при техния крал.
-Още малко.-Заяви той.
След това приключи и я пусна.
Тя докосна с пръсти раната на гушата и усети кръвта 'и да се стича по тях.
-Замалко да ме убиеш. Научи се да сдържаш гнева си.-Погледна го с досада.
-Не ме дразни.-Той седна на края на леглото и скръсти ръце.
Нун сгъна краката си и за няколко минути само стояха без да си казват и дума.
-Имам нужда от дрехи.-Реши да наруше тишината.
-Утре ще ти купя. А от къде взе тези?
-Джин ги взе от една прислужница.-Отговори.
-Ясно.
-Ако сме приключили искам да изляза.
-Приключихме. Може да ходиш, където искаш в замъка, но няма да излизаш навън.
-Ама не е честно!Утре вечер е фестивала на тиквата. Всяка година ходя на него. Никога не го пропускам. Искам да отида!
-Не може.
-Ама не е честно..-Изведнъж я прекъсна.
-Казах,че не може!-Скара 'и се.-А сега изчезвай.-Той отключи вратата. А Нун излезе намусена от стаята.
-Хей какво има?Добре ли си?- Попита я притеснено Джин.
-Утре е фестивала на тиквата,а Джънгкук не ми позволява да отида. Никога не го пропускам.-Тя се просълзи леко.-С мама често украсявахме тикви и се маскирахме.-Истри една сълза.
Джънгкук ги слушаше. След това се върна в стаята си.
-Не се тревожи. Утре ще те заведа. Обещавам.-Хвана я за ръцете.
-Наистина!-Тя се усмихна широко.
-Ти си супер!-Прегърна го.
Джин се изненада,но после се отпусна и също я прегърна.
По това време Джимин мина по край тях и ги видя през вратата.
Джимин също знаеше за тайното увлечение на Джънгкук към нея. Защото много обичаше да подслушва.
-Явно Джънгкук ще си има конкуренция.-Усмихна се ехидно той.
Следва продължение...
Ах този Джимин какви ли поразии ще направи понатътък?Вие какво мислите?
Очаквайте скоро.