My Vampire Lover

Глава 4:Вампир в затвора

Хукару дойде точно навреме с видимо бясно изражение.
-Ти идиот такъв!-Удари ме  с юмрук по главата и аз паднах.
-Ох това заболя.-Хванах  си главата и от окото ми се показа лека сълза.
-Това беше нищо!Ами ако Сакура не ми беше казала какво щеше да стане с теб?Те са опасни и могат да те убия!Няма да си го простя, ако нещо ти се случи!-Развика ми се.
-Съжалявам.-Отвърнах гледайки настрани виновно.
- Роуз е и моя приятелка. И аз съм загрижена за нея,трябваше да ме повикаш.-Каза тя.
-Просто не исках да пострадаш, както Роуз.
-И за това щеше да рискуваш живота си. Ами ако умреш няма да можеш да 'и помогнеш. 
-Права си.
-Сега да вървим. Сакура прибирай се.
-Искам да помогна.
-Сакура няма да си ни отполза.
-Моля те како!
-Ти не можеш да се биеш.Ако ти се случи нещо как ще те защитя. Хайде прибирай се!-Заповяда Хикару.
-Добре.-Сакура се намуси и тръгна обратно към нашия лагер.
Неутрален разказвач
Младото момиче се прибираше разстроена към лагера. Ядосваше се за това,че е безполезна и не може да прави нищо. Искаше да може да се бие и да бъде силна.
Един вампир,който се разхождаше я видя. Попринцип вампирите не ходят толкова близо до лагера на ловците,но този искаше тръпка.
-Защо съм безполезна?-Попита се на глас момичето.
-Защо мислиш така?-Попита я той.
-Кой си ти?-Изненада се Сакура.
-Аз съм Ким Намджун.-Усмихна се той.
-Това име ми е познато.-Каза тя и изведнъж се сети. Той беше един от ВИП вампирите.-Ти си вампир!-Сакура извади пистолета и го насочи към него.
-За ловец се сещаш бавно.-Застана бързо зад нея и избута пистолета от ръцете 'и. После я хвана здраво.-Явно не си S-rank,не съм те виждал преди. Нова ли си?
-Аз не съм ловец.-Отвърна.-Пусни ме!
-Кръвта ти ми мирише на един познат ловец.-Каза Намджун.  След това помириса врата 'и.  
-Сестра ми Томоко Хикару. Тя винаги ме е превъзхождала, перфектна е във всичко,а аз...-Погледна тъжно в земята.
-Донякъде те разбирам. Някога и моята сестра ме превъзхождаше, но аз я убих.-Усмихна се.
-Казваш да убия сестра си?
-Ами ако се налага,но не знам дали ще оцелееш сега.-Засмя се страшно. Тя се уплаши и разтрепери,започна да плаче.
-Моля те остави ме.-Рече момичето, а сълзите 'и падаха по земята. За първи път вампира изпита жал към момичето. Попринцип бе свикнал да му се молят за животите им,но това момиче някак му припомни миналото с него и сестра му.
Намджун я избута и тя падна на земята.
-Засега ще те оставя жива.-Обърна се в гръб към нея. Сакура взе пистолета и го простреля в гърба.
Намджун извика и се обърна към нея.-Ще си платиш за това!-Застана върху нея и изведнъж припадна.
-Ако сестра ми беше тук щеше да се зарадва на успеха ми.Но сега ми стана тъпо,той ме пощади. Чакай Сакура,той е вампир,а те трябва да умрат. Но той все пак ме пощади!- Тя започна да води спор в главата си. Накрая започна да го дърпа към  лагера.-Дали е добра идея да го водя там?- Зачуди се Сакура.- Трябва!-Отвърна си тя. След като го заведе в лагера веднага я поздравиха за успеха,а него  го затвориха в тъмницата при останалите вампири преди да успее да се възтанови. 
Вечерта Намджун се събуди с огромна болка в гърба.
-Ох...-Изохка.-Къде съм?-Огледа се и си спомни за истрела в гърба.- Повече никога няма да щадя ловец. Беше за първи и последен път!-Заяви катогерочно.
-Ким Намджун.-Лидера на ловците се появи при него.
-Деон Бонг напълнял си.-Реши да го издразни Намджун.
-А ти,както винаги си все същия устроумен кретен. Много се радвам да те видя тук.-Усмихна се злобно той.-След 7 дни ще бъдеш екзекотиран.-Съобщи.-Сигурно онези другите маймуни ще дойдат да те спасят. Тъкмо ще хванем и тях.
-Желая ви късмет.-Намджун се усмихна надменно.
-Скоро ще истрия тази усмивка от лицето ти.-Каза Деон Бонг и си тръгна.
-Не се крий. Надушвам те момиченце.
-Здравей.-Каза Сакура.
-Защо си тук?За да се присмиваш на положението ми ли?
-Не. Дойдох,за да ти благодаря, че ме пощади.
-Недей няма да се повтори повече.
-Съжалявам,че си тук,но ти си вампир,а аз дори да не съм ловец,съм част от ловците.
-Това ми е пределно ясно.-Седна на земята и се облегна на стената.
-Искаш ли да ти правя компания, за да не скучаеш?
-Защо ти е да го правиш?
-Скучно ми е.-Засмя се Сакура.
Намджун се загледа в усмивката 'и.
-Има хубава усмивка.-Помисли си той.-Е добре тогава.-Отговори.
След това започнаха да си говорят, да се опознават и да се смеят заедно. Намджун никога не се е смял толкова искрено през целия си живот,беше му приятна компанията на Сакура.
-Трябва да вървя вече. Чао.-Усмихна му си.
-Никога не бих предположил,че ще ми е толкова забавно с човек.- Отговори той. Сакура го погледна и се усмихна. След това си тръгна.
Момичето се хвана за сърцето.
-Какво е това странно чуство в сърцето ми?-Запита се.
А досега не се беше влюбвала.

Съжалявам за скучната глава и грешките. Дано ви е било интересно.