Ново начало

Запознанството

Качихме се в едно такси и тръгнахме към къщата отредена за наш нов дом. Татко знаеше адреса и нямаше да се загубим (хаха, какво чувство за хумор имам само😒😒😒). През цялото време гледах през прозореца и разглеждах града.

Всичко изглеждаше по- голямо и по- широко, виждаха се много различни магазини, за които дори не бях чувала до сега, имаше много вериги за бързо хранене и кафенета. Но нещо което ми направи доста голямо впечатлвние, беше че самите улици бяха много широки, не беше толкова мръсно, както в България и нямаше улични животни.

След около 30 минути стигнахме до някаква улица. Къщите около нея изглеждаха средно богати, но бяха доста красиви. Къщата пред, която спряхме беше триетажна, два двора- преден и заден и басейн. Нищо особено. Отвътре къщата беше вече обзаведена. На първия етаж имаше бяла кухня с плод, до нея беше всекедневна, също в бял цвят, в стената беше вграден телевизор, под който имаше камина, около която имаше черни шкафове, пред тях се разполагаше черен кожен диван, а до стената имаше маса, около която бяха наредени четири стола. Последното нещо на този етаж беше тоалетната, до която бяха разположени стълбите, водещи до втория етаж, където се намираха три спални помещения, всяко от тях имаше собствена баня, родителите ми си избраха най- голямата от стаите, в която нямаше нищо кой знае какво, телевизор, двойно легло и гардероб.

Качих се по стълбите водещи към третия етаж. Там имаше една единствена стая в края на коридора, но тя беше най- отдалечената и в най- тъмния край на къщата, веднага се влюбих в нея. Самата стая беше доста голяма, имаше голямо двойно легло, телевизор, бюро, огледало и голям гардероб с две крила, а по терекота на земята имаше голям пухен черен килим. На перваза пред големия френски прозорец, с гледка към останалата част от града, имаше триместен черен кожен диван. Останалото празно място се запълваше от шкафчета. Банята към стаята беше на бели и черни плочки, по които бяха изрисувани цвятя, в нея също имаше и вана, в която нямах търпение да се топна.
 
Докато чаках камиона с нещата ни да дойде и разглеждах цялата къща, отдолу се чу звънецът. Слязох, за да отворя вратата, но щом бях на стълбите видях, че майка ми сто отпред и разговаря с пет момчета, които изглеждаха горе- долу, колкото мен, или малко по- големи. Едното от тях ми се стори доста симпатично. То беше доста високо, с много красиви сини очи и очарователна усмивка.