Ново начало

Ревност

Бях щастлива от факта, че Даниел прие всичко добре и че ме изслуша, а сега ще се надявам и да не ме ревнува повече, защото слабо казано е кофти.

Прекъснах целувката, бях наясно как щеше да продължи това, не казвам, че не го желаех, но денят ми беше натоварен и повече от всичко исках да се изкъпя, за да се отпусна малко. Знаех, че не мязам на нищо. Усещах, че спиралата ми беше размазана и засъхнала по цялото ми лице, заедно с по- рано изплаканите ми сълзи. Очите ми все още бяха леко зачервени, а лицето ми беше подпухнало от всичко. Нямаше как да видя всичко това, но го усещах, просто ми беше дискомфортно.

След действието ми, седящото пред мен момче, измрънка нещо недоволно.

Дани: Защо го направи?

Аз: Съжалявам, но искам малко да изпусна парата, трябва да се изкъпя.

Дани: Добре, да предположим, че съм съгласен и че може, но ако се забавиш... - от намека му разбрах какво искаше да каже.

Аз: Добре де спокойно.

Той: Да си знаеш това няма да го оправям сам.- той погледна надолу, аз проследих погледа му, който се беше спрял на дънките му, които вече му бяха значително по- тесни.

Тръгвах към банята, когато усетих ръката му на дупето си, действията му бяха последвани от лека, но все пак усещаща се пареща болка. Изгледах го на кръв, докато разтривах мястото, където ме беше ударил, а той се разсмя.

Влязох в банята. Пуснах водата, а ваната, в която имах намерения да вляза започна да се пълни. Докато чаках се погледнах в огледалото, където останових, че подозренията ми от по- рано относно външния ми вид са верни. Имах засъхнала спирала и следи от сълзи по бузите си, очите ми вече не бяха зачервени, но бузите ми бяха леко подпухнали изплакнах си лицето, колкото да разкарам останалия грим и се подсуших с близката кърпа. Съблякох дрехите си, които сгънах и поставих на плота до мивката. Спрях водата, настанявайки се във ваната, където бързо се отпуснах, затворих очи, а в съзнанието ми веднага изникнаха спонени от моменти, в които съм била с Габриел някъде. Размишлявах за всичко свързано с Габриел.