Щом отворих кутийката в нея стояха четири двупосочни билета: Калифорния-Истанбул, Истанбул-София. Гледах ги и не можех да повярвам на очите си, изведнъж усетих как една сълза се търкулна по бузата ми.
Дани: Е, харесва ли ти?- в гласа му долувих лека нотка на притеснение.
Аз: Да ми харесва, аз... нямам думи. Обичам те! Обичам те! Обичам те!- отново се хвърлих в прегръдките му и го целунах по устните.
Аз: Мамка му, изпроси си награда за довечера, когато останем сами.
Дани: Допълнително торта?
Аз: Ти ще си го избереш, ако предпочиташ торта...
Дани: Не, не, няма нужда тортата е вредна има и по- полезни неща.
И двамата се засмяхме.
Аз: А кога тръгваме.
Дани: Когато кажеш?
Аз: Как така?
Дани: На билетите няма точно определена дата. С момчетата сме много близки с авиокомпанията, защото при пътувания и турнета използваме само тях, та имаме някои предимства, както в този случай, имаме билетите, но датите на излитане и връщане ги избираме ние.
Аз: Много ти благодаря, аз... аз не знам какво да кажа, обожавам те, нямаш си и напредстава колко.
Дани: Напротив, защото мога да се обзаложа, че аз те обожавам много повече и се радвам, че ти харесва, не бях много сигурен. Е, кога ще заминаваме.
YOU ARE READING
Ново начало
RandomИмето ми е Рейчъл на 17. Не съм нито добричкото момиченце на мама и тати, нито имам намерения да бъда. Когато бях на девет животът ми заби нож в гърба и в последствие това доведе до пълна промяна в самоличността ми. Най- важното е, че от тогава няма...
