Първи учебен ден

372 21 0
                                    

ГТД: (Гледната Точка На Даниел)
 
Къщата до нашата се продаваше от доста време насам. Един ден докато мислехме текста на новата песен видяхме, че едно такси паркира пред нея. Разбрахме, че семейство е купило къщата и решихме да отидем и да се запознаем с тях.

Вратата ни отвори жена на около 40 години. Докато разговаряхме с нея по стълбите слезе момиче, което изглеждаше горе- долу колкото нас. То беше със светла почти сиво- бяла коса, носеше тъмни дълги дънки и блуза до пъпа, от който се виждаше пиърсинг, освен там тя имаше обица и на устната, а общо взето по тялото й се виждаха няколко татуировки, не много и не много големи.

Странното беше, че всичко това й стоеше много секси и сладко. Това не беше моя тип момичета, но щом тя дойде при нас и започнахме да си говорим, видях, че в нея имаше нещо различно. Предложих й да я разведем малко из квартала.

Заведохме я в парка, но тогава на момчетата им изникна работа и се наложи да си тръгнат, по едно време, докато се разхождахме, тя изкара кутия цигари и запали две, това ми направи впечатление, не знам защо. След парка я заведох в близка пицария, където два часа и половина се опознавахме. Оказа се, че тя всъщтност е забавна, чаровна и сладка, разбрах, че преди около пет години докато е живяла в България е станало нещо, за което не иска да разказва, а въпросната ситуацуя я е принудила да се превърне в това, което е сега.

В нея имаше много болка, която вдействителност тя се опитва да прикрие и по възможност убие с цигари, наркотици и алкохол. Общо взето в нея имаше нещо, което го нямаше в другите момичета.

Щом излязохме от пицарията решихме да се разходим още малко в парка. По пътя тя отново реши да запали цигара, но аз си бях задал, като цел да й помогна да ги намали или дори да ги спре и мисля, че ми се получи за момента, тъй като тя изпуши само една, по- рано ми беше споменала, че никога не са по- малко от две една след друга. След още малко вървене из парка си хванахме такси, аз я изпратих до тях, след което се прибрах. Тогава момчетата ме заляха с въпроси.

Джона: Как мина срещата ви?

Аз: Това не беше среща.

Зак: Ти така ще кажеш.

Така ли беше всъщтност, това среща ли беше. Ох, какви ги говориш Даниел, тя не би ти вързала, тя си пада по лоши момчета, вижда се от далеко.

 Ново началоDonde viven las historias. Descúbrelo ahora