Ново начало

Гостуването

Даниел: Искаш ли тази вечер да останеш при мен.

Аз: Може. Обаче трябва да кажа на нашите, че няма да се прибера.

Писах им набързо, а малко по- късно вече стояхме пред къщата на петте момчета.

Влизайки вътре видях, че всички стояха пред телевизора и гледаха нещо, поздравихме ги и продължихме към стаята на Даниел, вече се чувствах доста по- добре, бях свикнала да се саморазочаровам с историята за брат ми, тя беше това благодарение, на което подсилвах депресиите си, и поради тази причина вече ми минаваше бързо, не че не болеше, но поне минаваше. Изведнъж тениска падаща пред мен ме изкара от мислите ми.
Погледнах въпросително към Даниел.

Той: Обличи я!

Аз: Защо?

Той: Не мисля, че би ти било удобно да спиш с тези дрехи.- засмя се.

След тези думи осъзнах, колко тъпо прозвуча всичко, което казах, но в моя защита се бях замислила и не осъзнавах какво се случва.
Запътих се към банята, където се преоблякох на бързо. Тъй като бях сравнително ниска, тениската му ми стигаше малко под средата на бедрата.

,,Мамка му"- беше единственото нещо, което чух щом влязох в стаята и забелязах как момчето, на което тя пренадлежеше, сканира тялото ми от горе до долу на няколко пъти.

Даниел: Мамка му, моя си, само моя.

Той дойде до мен, като ме прегърна и разби устните си в моите, хвана ме за бедрата, като ме вдига, а аз веднага преплетох крака зад гърба му. Той премести ръцете си на задника ми и ме облегна на гардероба, до който се намирахме. Щом се отделихме от целувката, за малко въздух, единственото, което успях да му кажа беше.

Аз: Твоя съм.

Тези думи явно изпратиха тръпки по тялото му, защото усетих как настръхна.

Той отново ме целуна по устните, след което захапа долната, като продължи надолу оставяйки мокри следи от целувки, щом стигна до кожата на врата ми я засмука по- силно, а аз извих глава назад от удоволствие. Той продължи да слиза надолу и стигна до сгъвката на врата ми, където остави смучка за пореден път.