Зак ми обясни при кои момичета не бива да ходя, за да не стана някакъв аутсайдер, кои са популярните момичета, при които той щял да се опита да ме внедри и същото за момчетата. Обясни ми зя учителите, часовете и всичко. Бях му му благодарна.
Щом учебният ден свърши решихме да се прибираме заедно пеша. След час вече бях пред нас, със Зак си говорихме през цялото време, той ми спомена, че щом по една или друга причина стана тема за разговор у тях Даниел винаги започвал да се държи странно и да се опитва да смени темата.
Възможно ли е той да мисли за мен, да изпитва някакви чувства. Охххх Рейчъл, това не е възможно, та това момче със сигурност си пада по добри момичета, а не по наркоманка, пушачка с почти обезобразено тяло. А и защо отново те интересува.
Мислите ми бяха прекъснати от едно продължително ,,ехо".
Зак: Ехооо, Ехоо, Рейч, Рейчълл.
Аз: Ъмм да, извинявай, малко се бях замислила.Зак: Тука си, хайде чао.
Аз: Чао.
Прегърнахме се, след което аз си влязох в къщи а той продължи към тях.
Качих се в стаята си и по най- бързия начин си метнах чантата на земята, а униформата на леглото. Влязох в банята, напълних си ваната, сложих си есенция с аромат на канела за мирис и пяна за вана и се настаних вътре. Беше много приятно, киснах вътре около полови час, след което се изкъпах на бързо и излязох.
Сложих си обицата (досетих се, че мога да си махна само тази на устната, защото другата е покрита с униформата и не се вижда), облякох си ,,пижамата" и се метнах на леглото, грабнах си телефона и си влязох в инстаграма. Изведнъж майка ми се провикна от първия етаж, че храната, която бяхме поръчали е дошла и трябва да слизам да вечерям.
Вечерята се състоеше от суши и някакви оризови топчета. През цялото време ми задаваха въпроси.
![](https://img.wattpad.com/cover/171678090-288-k622590.jpg)
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Ново начало
RastgeleИмето ми е Рейчъл на 17. Не съм нито добричкото момиченце на мама и тати, нито имам намерения да бъда. Когато бях на девет животът ми заби нож в гърба и в последствие това доведе до пълна промяна в самоличността ми. Най- важното е, че от тогава няма...