Ново начало

Партито 2

Сутринта се събудих от трясъка на вратата, щом отворих очи видях майка ми да стои пред вратата.

Аз: Какво си се разблъскала толкова рано сутрин.

Добре не мога да я съдя, но какво да направя, съботя е, обичам да спя, снощи си легнах в 2:20, а когато не се наспя съм адски ряздразнителна.

Майка: С бащати ти ни се наложи спешно да заминем за България за една седмица. Оставяме те сама и моля те, внимавай.

Аз: Да добре, приятно пътуване. Да идвам ли да заключвам.

Майка: Не, ние сега тръгваме, а долу има закуска, ако искаш яж, ако не прави каквото искаш, само да не са глупости.

Аз: Добре, весело прекарване и спокойно.

Щом майка ми излезе от стаята си грабнах телефона, стоящ на шкафчето до мене. Влязох си в инстаграма и видях, че часа е 11:00, наистина беше ранно за мен, но предположих, че Дани няма да спи, най- вероятно е на репетиция с момчетата. Реших да му пиша.

Depresed_girl_01: Хей❤

След като написах това станах. Измих се, оправих си леглото, когато чух заключване от долния етаж. Все пак реших да сляза и да ги изпратя, щом тръгнаха отново се върнах в стаята си и си погледнах телефона.

Seaveydaniel: Хей💖. Как си?

Depresed_girl_01: Добре, ти?

Seaveydaniel: И аз така.

Depresed_girl_01: Удобно ли ти е да пишеш вмомента?

Seaveydani: Попринцип сме на репетиция, но ти улучи точно почивката, пък и за теб винаги ще намеря време.

Depresed_girl_01: 💖
Depresed_girl_01: Дани, всъщтност ти писах да ти кажа, че нашите туко що тръгнаха за България и ще отсъстват една седмица, та исках да те питам дали искаш да събереш другите, може и момчетата, защото и с тях не съм се виждала от отдавна, и да си направим малък купон у нас довечера, но без Ванеса и Матей, ако може.