Животът на Луна Валенте

29 глава

Луна 
След като Амбър  отиде да се запише в колежа  , а Симон отиде на работа тъй като той е новият управител на кафенето  на което ходихме  , докато учихме в гимназията   , аз тъй като още лекарите не ми позволяват да се върна на лекции и на стажа си  , заради лекарствата и всичко друго реших да карам колело и да слушам музика  , стигнах до морето  и се загледах във вълните  и тогава чух гласа на Матео свалих  слушалките и се засилих към него и го прегърнах   .
Луна  -  Какво правиш тук Матео ? Мислих  , че беше днес на работа  .
Матео  -  Да така , но Амбър каза да не се отказвам от теб никога да не го правя и ето ме  . Виж Луна небиваше да разследвам миналото ти зад гърба ти  , но когато започнеш отново аз ще бъда до теб и не се тревожи след като Канде те застреля  се погрижих да отиде в лудница и се съгласи доброволно няма да ни притеснява повече  .
Луна  -  Как убеди Канде да влезне в клиника за луди  ?
Матео -  Една майка прави всичко за детето си Луна и един ден , ако искам деца ще бъде от теб  , а не от нея  .  
Матео се обади на Симон и той му донесе неговото колело назаем за деня  .    Карахме велосипеди в гората  и беше страхотно аз му разказах  какво съм научила за миналото си    и за сънищата ми   , които ме побъркват  , защото не мога да видя лицето на сестра ми да имам такава  ,  но в сънищата ми  не мога да видя лицето   й  , ако го видя може би ще знам кого търся и кого  трябва да спася сигурна има нещо  , което трябва да си спомня , но не знам какво   .  В гората започна да вали  и сигурно , и в целият град вали също   . 
Луна  -  Мисля , че трябва да се връщаме Матео   .
Матео  - А ти искаш ли да се връщаме Луна  . 
Луна  -  Искам незабравим ден   . 
След три минути бяхме мокри до кости  , но той ме целуна  и един старец  каза , че ни отпуска за една вечер хижата си изплаши ни  , защото се появи от нищото  ние все пак решихме да се възползваме от разрешението  , което получихме   , щом влезнахме в хижата  той ме целуна и попита дали съм  готова за тази стъпка и аз му казах , че съм готова и отдавна съм решена за тази крачка   .    Той ме отведе в спалнята и ми обеща , че ще направи всичко  , което му е по силите да бъде нежен и внимателен и така беше усещах болка  , но  не беше нещо  , което нямаше да не понеса    .  Когато всичко свърши двамата заспахме  , но през нощта се събудих облякох си белите дънки  , синята блуза и бялото яке заедно с белите маратонки  с една дума както си бях облечена преди Матео да свали всичките  ми дрехи   .  Излезнах навън и небето изглеждаше прекрасно  всичко ми изглеждаше прекрасно   . Матео се появи и ме зави с едно одеяло и двамата започнахме да гледаме небето и премахна един кичур  , който беше паднал пред очите ми  , не мога да повярвам след всичко  , което преживяхме ние отново сме заедно    ,  но защо има чувството , че  това щастие няма да трае дълго и пак ще трябва да се справяме с трудности   .