Животът на Луна Валенте

68 глава

Матео не се връщаше  доста дълго време и се побърках заради това дъщеря ми изглеждаше толкова спокоена да мога и аз да бъда толкова спокоена помолих мама да остане при Сол и аз помолих Нина  да дойде с мен  не мога да обиколя цялата гора сама ние влезнахме в гората и имам лошо предчувствие    и когато намерих Матео той  лежеше на земята и губише много кръв не знам какво е станало между него и Себа  , но явно е имало голям бой  , но къде е онзи Матео имаше не само рано от куршум  имаме трамва на гръбнака и сигурно натъртени ребра    какво ще правя не мога да го изгубя не мога просто ей така да ме остави и нашата история да не получи нашият щастлив край  .  Обадих се за линейка  , но линейката  не може да влезне в гората  , но от болницата  изпратиха хеликоптер  ,  когато  пристигнахме в болницата се обадих на всички    .  Вкараха Матео за спешна операция и ще се наложи да  приливат кръв и затова се обадих на Анна те са брат и сестра и може да вземат кръв от нея  , те дойдоха , а Сол останала при моята майка какво още трябва да преживеем  , за да получим своят щастлив край  . Операцията продължаваше доста дълго време не знам какво толкова правиха , че не излизат ще се побъркам вече Анна и татко се опитаха да ме пращат вкъщи няма да мръдна  от тук    .  Доктора излезна и изглеждше притеснен то и много . 
Луна  -  Моля ви не ми казвайте , че е мъртъв   .
Доктор  -  Спокойно Луна жив е   кръвта  ,  която взехме помогна , но  имаше много натъртени  рани и вътрешни наранявания  , но раната на гръбнака няма да ви лъжа  той ще бъде в количка  известно време  , но това няма да е завинаги  той ще проходи  , но зависи от неговата воля  . 
Не това ме   срина Анна успя да ме убеди да  се върна в къщата  , когато се върнах изкарах снимките ни с Матео и бях на ръба да взема лекарства и да сложа край на живота си  , но тогава се сетих за Сол видях нейна снимка и мама влезна в стаята с нея на ръце   . Прегърнах я и хвърлих тъпите лекарства щях да извърш голяма глупост  .  Нощта мина и аз почти не мигнах цяла нощ заради притеснения  и заради Сол  тя сякаш усеща  какво става все пак тя е свикнала повече с него колкото с мен   .  На сутринта изпих голямо количество кафе сложих Сол в количката  и отидохме в болницата доктора ме пусна да видя  Матео  .   Аз влезнах  в болничната стая и сложих количката до леглото на Матео  . 
Аз му хванах ръката и му я стиснах    . 
Луна  -  Матео не можеш да спиш завинаги ще умра без теб   . Виж няма да те оставя сам  ти винаги беше до мен сега  аз ще бъда до теб  . Обичам те ти винаги ще бъдеш моята епична любов както и аз ще бъда твоята  .  Така искам да те целуна и като в приказките да се събудих  , защото ние винаги ще те чакаме и винаги ще бъдем до теб  колкото и трябва , за да се събудиш  . 
Наведох се и го целунах по устните  и той се събуди и се опита да стане , но не можеше и сега се наложи да му обясна всичко той беше в шок , но му обещах , че пак ще ходи  стига да има подходяща мотивация и трябва да се бори знам , че не е подходящият момент  , но доктора започна да прави изследвания и се обадих на Вал да дойде да вземе Сол и да се върнат вкъщи аз да подновя специлизацията си  , докато правят изследвания на Матео като успях да си уредя  се върнах при него той си беше същият човек  , което ме радва доктора каза , че след седмица ще може да се върне  вкъщи  и също ми каза , че Себа е мъртъв  .