45 глава

85 13 1
                                    

С Матео сякаш врмето спира така искам да останем тук завинаго само аз и той без Канде или Себа само двамата  ,  но не можем са избягаме от грозната истината и двамата се превърнахме в любовници въпреки  , че не изпитваме нищо към така нарчените ни половинки  , но какъв избор имаме никакъв понякога живота си играе с нас , ако се справим с тази трудност значи   , че нашата любов е силна и заедно можем да се справим с всичко   .  Матео е знаел  , че ще се съглася да остана тук с него  , защото ми беше купил всичко  , което ще трябва на една жена  дрехи   ,  козметика  , обувки и всичко останало  без  което няма как да не използвам няколко дни  , щом махнах роклята реших  , че не искам да я притежавам повече взех една ножица и започнах да я режа на парчетата  , доката режех роклята започнах да си спомням всичко  как можах да му се доверя каква съм глупачка  Матео влезна в стаята взе ножицата от ръката ми  , хвана ме за нея сплете пръстите си околко моите  , взе роклята или  по  -  скоро това  , което беше останало от нея слезнахме долу  и той я хвърли в камината  .  Успя да ме накара да се почуствам по  -  добре той ме целуна лека по -  лека се озовахме на земята поне за разлика от тревата на пода няма буболечки  и бяхме на топло до камината беше прекрасно  , когато всичко свърши  Матео разтегна дивана той стана като диван и той ми помогна да се изправя  и легнахме на дивана  , на другата сутрин  аз се събудих първа  и реших да направя закуска за двамата докато правихме палачинки  усетих как той ме прегърща през кръста и вдиша от сместа за палачинките  и каза , че няма търпение да опита от моите палачинки  , когато бяха готови той  каза , че съм се справила чудесно  и че довечера ще готви той  и че ще направи нещо , което ще ме накара да искам допълнителна порция  .   Също  , че днес ще ме накара да забравя всичко и че отново трябва да се наслаждавам на  живота не знам как ще стане  ,  но реших да му се доверя   .  Реших да обляка светло синята рокля   и да сплета една малка плитка    ,  когато бях готова и Матео като ме видя каза  , че  изкарал голям късмет  с мен и че за него съм най  -  специалното момиче на целият свят .  Той ме доведе до едно прекрасно местенце  до един поток  . Сложихме едно одеяло на земята легнахме на едно и просто си припомняхме всеки наш миг заедно и през какво сме преминали и през какво още предстои да преминем   .  Аз са навесих над него и го целунах искам да запомня всичко  , защото като ме върне при Себа  всичко ще се промени и нищо няма да бъде същото дори не знам как ще се виждаме  , когато той няма да  ме оставя сама  и за секунда   , може да ми сложи охрана нищо не се знае той е луд и всичко може да направи  .   Вечерта признавам беш приготвил великолепна италианска кухня беше прав исках допълнително  и след вечерята просто гледахме телевизия  , но после му казах  , че искам незабравима нощ  . 

Животът на Луна ВалентеDonde viven las historias. Descúbrelo ahora