Животът на Луна Валенте

6 глава

След като си казахме довиждане с Матео , аз се прибрах  вкъщи и станах свидетел  на скандал между Амбър и моите родители не успях да чуя за какво се караха , но беше за нещо сериозно каквото и да става  , не ми пука  остана още малко , докато се дипломирам и  щом това стане ще изчезна от този проклет град и ще отида на мечтаната почивка в Париж  за която събирам пари  откакто влезнах в гимназията   .  Ако  ми хареса в Парих бих останала там да уча и да се установя да живея там   .  Не знам какво става в  живота ми той се преобърна и аз не мога да спра нищо  и затова най - добре да се махна от тук възможно най  -  бързо   .  Матео не ми изглежда щастлив с Канде , но аз не мога да се меся  във връзка  , която съществува от толкова много  време  , това са техни отношения  , не знам  защо Матео ми  помага  , но и нямам против  тъй като той е единственият  , които ме разбира толкова добре   и  винаги  знае какво да каже или да направи , за да ми оправи настроението   .  Да можеше всички момчета на моята възраст да се като него  , но не са   .  Гледах стари снимки на мен и Амбър  не мога да не си задам следният въпрос  защо след толкова години приятелство сега ме намрази толкова много  . На сутринта бях  в салона  и играех баскетбол този спорт не е за мен  , не съм толкова висока като Амбър например , но някой ми взе топката и беше Матео   , той  ми показа къде бъркам , трябва да преживея  физическото възпитание   , но докато той само ми  показваше  нещата се превърнаха в мач  в  който  стана в  мач    .  Учителя ми влезна и каза  , че преминавам и  толкова се зарадвах  , че не се усетих какво правя и целунах Матео по едната буза като благодарност  щом преодолях физическото ми остават още само  два изпита и ще се махна от тук   . Нина ме заразя да се оправям сама на практика вече съм сама  остана ми само Матео  . Родителите ми се карат непрестанно   и вече не издържам у дома .  Толкова неща се промениха вече , аз загубих представа затова коя съм аз  , но като се прибрах това  , което чух ме обърка толкова много чух как татко настояваше пред майка ми , да ми кажат  , че съм осиновена  , когато чух това се скарах с тях   , взех си чантата и якето  , отидох в близкият бар и не спирах да си поръчвам питиета , докато им загубих бройката , за първи път се напивам по този начин   ,  танцувах и един започна да ме опипва  и  когато  исках непознатият  задълбочи нещата някой  го удари и се озова на пада  .  Погледнах към човека , който го удари беше Матео  , той ме хвана за ръката и тръгна да ме дърпа  към изхода и аз като послушно малко момиче тръгнах след него , когато се намирахме извън бара  , повърнах точно пред неговата кола  , той ми помогна като  ми  хвана  дългата ми руса коса  , която се  беше разпиляла на всички страни  тъй като шнолата с която си бях хванала  косата  , когато излезнах от салона  , след като  повърнах другото ми се губи  .