58 глава

67 13 1
                                    

След един месец 
Матео
Направо ще се побъркам  от един месец сънувам това момиче  , не  мога да видя лицето й  всеки ми говори различни неща Анна едно майка ми и Канде техните истории се разминават не знам какво да правя  .  Днес Анна каза , че ще провикира спомените ми   не знам какво искаше да каже с това , но ми е много любопитно как ще накара да си спомня каквото  и да е било като аз самият не знам дали искам да си ги върна спомените   . Сам съм в къщата един курие звънна каза , че има пратка за  мен  като го отворих вътре имаше дневник  , но не е моят  , защото може да не помня някой неща  , но със сигурност не съм си водил дневник   .  Отворих го имаше бележка с адрес  и да прочета дневника  , отне ми доста време , защото дневника беше изписан до половината странно след като го прочетох все едно тези неща са случили и аз просто съм ги забравил    . Извиках си   такси казах му адреса от бележката и когато таксито спря беше пред някаква  къща   , не знам как , но успях   по някакъв начин  знаех къде е ключа  , отключих влезнах   вътре  и се почуствах като у дома си   .  Заболя ме главата сякаш някой ме беше ударил с ток по главата   , изкачих се на горният етаж влезнах в една от стаите бях взел дневника с мен   , отворих няколко  шкафчета и намерих някаква снимка в рамка на морето   ,  на снимката бях аз и някакво момиче с руса дълга коса , момичето от сънищата ми е с къса кафява коса какво става тук  . Хвърлих се на леглото затворих очи започнах да се ядосвам искам да си спомня   ,  момичето отново се появи  , но този път видях лицето й беше момичето от снимката  , тя се приближи до мен и ме целуна като филм ми мина спомените с това момиче и  нещата написани в дневника зарадвах се , че спомените  ми се върнаха после осъзнах нея вече я няма  .  Отидох на гробището вътре лежи тя  , онзи ще си плати , че уби момичето ми  и детето ми  , той е виновен и ще отмъстя за нейната смърт    . 
Луна 
Вече съм в петият месец и Нина се грижи за мен много добре простих й за всичко  , което направи  . Не се предавам на болката държа се , заради детето ми   , момичето ми е всичко за което не правя опити да бягам  от тук само да не изгубя това , което си струва да продължа да живея    . 
Амбър
Не се предавам на болката , защото Луна това   , което тя би искала  . Симон искаше да заминем за Колумбия  , но не мога  да оставя нещата тук   .  Татко и мама се опитват да се справят с болката  , дядо той амо той не е същият човек   тоест вече не живият човек , които беше преди  .  Аз съм бременна с момче  и времето до раждането наближава вече съм в шестият месец , ако Луна беше жива сега щеше да е бременна в петият месец толков беше щастлова и изплашена като разбра , че е бременна  . Със Симон живеем в имението сега не можем да оставим родителите ми сами , влезнах в стаята на Луна отворих гардероба  и вътре имаше дрехи взех една блуза  все още имаше нейният аромат    , седнах на леглото , толкова много ми липсваш Луна как ще живея без теб  , направих такава грешка  като не те вкарах в живота си по - рано трябваше щом разбрах , че си моя сестра трябваше да говоря с нея трябваше от самото начало да й разкажа всичко   .  Чух , че някой влезна в стаята беше Матео той изглеждаше толкова тъжен  въпреки всичко помислих много знам , че не е спал с онази вещица   .   Той сякаш искаше позволение да влезне в стаята , но моите очи казваха всичко  .  Матео дойде прегърна ме внимателно той каза , че си отмъсти за нея казах  му , че щом родя ще му помогна с всичко  , аз заплаках на рамото му той също започна Симон също се появи и каза , че ще помогне на Матео и ще бъдат отбор   . Знам , че тези двамата ще направят всичко за да отмъстят за нея   .  

Животът на Луна ВалентеWhere stories live. Discover now