След един месец
Матео
Направо ще се побъркам от един месец сънувам това момиче , не мога да видя лицето й всеки ми говори различни неща Анна едно майка ми и Канде техните истории се разминават не знам какво да правя . Днес Анна каза , че ще провикира спомените ми не знам какво искаше да каже с това , но ми е много любопитно как ще накара да си спомня каквото и да е било като аз самият не знам дали искам да си ги върна спомените . Сам съм в къщата един курие звънна каза , че има пратка за мен като го отворих вътре имаше дневник , но не е моят , защото може да не помня някой неща , но със сигурност не съм си водил дневник . Отворих го имаше бележка с адрес и да прочета дневника , отне ми доста време , защото дневника беше изписан до половината странно след като го прочетох все едно тези неща са случили и аз просто съм ги забравил . Извиках си такси казах му адреса от бележката и когато таксито спря беше пред някаква къща , не знам как , но успях по някакъв начин знаех къде е ключа , отключих влезнах вътре и се почуствах като у дома си . Заболя ме главата сякаш някой ме беше ударил с ток по главата , изкачих се на горният етаж влезнах в една от стаите бях взел дневника с мен , отворих няколко шкафчета и намерих някаква снимка в рамка на морето , на снимката бях аз и някакво момиче с руса дълга коса , момичето от сънищата ми е с къса кафява коса какво става тук . Хвърлих се на леглото затворих очи започнах да се ядосвам искам да си спомня , момичето отново се появи , но този път видях лицето й беше момичето от снимката , тя се приближи до мен и ме целуна като филм ми мина спомените с това момиче и нещата написани в дневника зарадвах се , че спомените ми се върнаха после осъзнах нея вече я няма . Отидох на гробището вътре лежи тя , онзи ще си плати , че уби момичето ми и детето ми , той е виновен и ще отмъстя за нейната смърт .
Луна
Вече съм в петият месец и Нина се грижи за мен много добре простих й за всичко , което направи . Не се предавам на болката държа се , заради детето ми , момичето ми е всичко за което не правя опити да бягам от тук само да не изгубя това , което си струва да продължа да живея .
Амбър
Не се предавам на болката , защото Луна това , което тя би искала . Симон искаше да заминем за Колумбия , но не мога да оставя нещата тук . Татко и мама се опитват да се справят с болката , дядо той амо той не е същият човек тоест вече не живият човек , които беше преди . Аз съм бременна с момче и времето до раждането наближава вече съм в шестият месец , ако Луна беше жива сега щеше да е бременна в петият месец толков беше щастлова и изплашена като разбра , че е бременна . Със Симон живеем в имението сега не можем да оставим родителите ми сами , влезнах в стаята на Луна отворих гардероба и вътре имаше дрехи взех една блуза все още имаше нейният аромат , седнах на леглото , толкова много ми липсваш Луна как ще живея без теб , направих такава грешка като не те вкарах в живота си по - рано трябваше щом разбрах , че си моя сестра трябваше да говоря с нея трябваше от самото начало да й разкажа всичко . Чух , че някой влезна в стаята беше Матео той изглеждаше толкова тъжен въпреки всичко помислих много знам , че не е спал с онази вещица . Той сякаш искаше позволение да влезне в стаята , но моите очи казваха всичко . Матео дойде прегърна ме внимателно той каза , че си отмъсти за нея казах му , че щом родя ще му помогна с всичко , аз заплаках на рамото му той също започна Симон също се появи и каза , че ще помогне на Матео и ще бъдат отбор . Знам , че тези двамата ще направят всичко за да отмъстят за нея .
YOU ARE READING
Животът на Луна Валенте
RomanceЛуна е момиче на 18 години , което за 18 години не знаела нищо . Ще разбере , че хората не са това , което изглеждат външно . Едно отвличане ще промени изцяло нейният живот . Матео е мъжът , които никога няма да се откаже от нея никога...