Животът на Луна Валенте

22 глава

Събудих се и нямаше следи от Алфредо къде ли и е отишъл толкова рано   , реших да му направя закуска поне това мога да направя след  като за втори път си изливам сърцето си пред него  , но не знам какво обича  , затова приготвих това , което аз обичам   и се надавям да обича същото   . Докато приготвях закуската  някой почука реших  , че е Алфредо  , но той има ключ   . 
Луна  -  Матео  какво правиш  тук  , как ме откри  ?
Матео  -  Не забравя  , че работя като полицай и мога да открия къде си  , разполагам  с цялото полицейско управление   .  Канде не е бременна с нея не сме го правили  и когато сме го правили ние винаги  сме се пазили   .
Луна  -  Стига Матео не искам да слушам между нас всичко свърши не можем да сме заедно да кажем  , че Канде не е въобще не е бременна  , но има време  и когато не знам към 4 месец трябва да й личи и  когато това стане ще знаеш , че със сигурност е бременна  , но Матео не можем да сме заедно дори да е излъгала за нас е много късно така , че върви си и ме остави намира веднъж завинаги   .
Алфредо -  Чу Луна върви си това е моят дом и докато Луна ми е на гости ти няма да идваш тук и да я разстрояваш  млади господине  .  Сега изчезвай от тук  .
Матео  -  Откога защитаваш Луна по този начин , ако не  знаех  , че Амбър е твоя внучка  щях да реша , че Луна също е твоя внучка  . Добре Луна ще те оставя намира и няма да те търся повече  , но когато истината излезе наяве  аз няма да те приема обратно  .
Когато Матео си тръгна благодарих на Алфредо не знам защо  , но неговите прегъдки ми действат успокояващо   .  Оказа се  , че обичаме една и също закуска успях да го зарадвам   .  След няколко дена имам  рожден ден  , а на мен въобще не ми се празнува  нищо  , минах през вкъщи да си взема нещата за лекциитв  и когато излизах Симон ме чакаше отпред  .
Симон -  Спри да ровиш в миналото  Луна какво целиш като ровиш  не можеш ли просто да стоиш мирно и да си живееш живота  .
Луна  -  Аз нямам живот вече Симон не знам коя съм аз изгубих всичко и не мога просто да си живея живота така  , че няма да спра да ровя , а на теб защо ти пука за моето разследване и откъде знаеш за него   . 
Симон не ми отговори , а просто си тръгна това беше странно днес от колежа пак ме изпратиха в болницата  , когато влизах Канде излизаше  от там и просто ми се усмихна  как ми се иска да се развика " Ти спечели  сега ме оставете намира  "  , но не него направих просто не съм такъв човек мама ми писа , че меделъона е изработен за Амбър  , но тя като е била малка го изгубила и че трябва аз да  й го върна боже сега и с нея трябва да се разправям  .   Обадих и се казах и едно просто трябва да се видим и да ти дам нещо   , а тя просто ми каза в някакъв парк чудесно в парка , който ме извика Матео след смяната ми в болницата тя вече беше там   .
Амбър  -  Какво искаш Луна ? 
Луна  -  Това е твое  някой ми го беше изпратил и нашите проучиха нещата  и се оказа твое и че си го изгубила като малка сега ти го връщам  на мен не ми трябва  .
Амбър  - Благодаря Луна наистина можеше да го задържиш  , но ти ми се обади и ми го върна затова задръж луната , а аз ще задържа слънцето   .
Тя ме прегърна за първи път виждам Амбър толкова емоционална усетих как посмърча на рамото ми   . Не знам какво ми стана сякаш имаше нужда да го направи двете се почуствахме добре сега като се загледаме имаме еднакъв цвят на очите  . Леля й се обади и след разговора старата Амбър се върна  .