Животът на Луна Валенте

69 глава

Изписаха Матео вече си е вкъщи  , но той не е същият човек тоест отново е перфектният баща  , но това , че не може да ходи го убива доктора каза , че не е за постоянмо    но трябва да се си почива , за да не се отворят раните комисария прави всичко по силите си да намери Канде  , но още няма никакъв резултат и като трябва да ходя някъде охраната ме следи аз се върнах  към специлизацията си в болницата от там където бях спряла и още помня всичко  .  Но като се прибера вкъщи Матео спи , а Сол ами тя също  мама си тръгнала отдавна тя много помога както и Анна тя се опитва да върне духа на Матео  , но каквото и да направи и каквото и да каже не се получава  , ако не проходи имам чувсвотот , че ще намрази и мен , защото аз излизам и правя това , което ме прави щастлива , а той седи затворен вкъщи  от утре ще почне рехабилиацията скрих се да говоря с доктора той позволи  , защото той трябва да е сред хора и да не загуби социалните со контакти аз се свързх с една от най  -  добрата в града и аз говорих  утре да ми е свобед ден ще го прекарам с дъщеря си  , а Матео ще започне да се раздвижва малко по - малко ще се справим и с това както винаги минахме през какво ли не  и през това ще преминем и ще се справим  и ще проходи това е нашата съдба кой какво ли не направи  , за да ни раздели  , но ние намерихме начин да сме заедно усетих как се опитва да ме прегърна , но не можеше , затова аз му помогнах  и го целунах той веднага ми отвърна  , но  Сол се разплака и се наложи да стана  да я нахраня като нахраних дъщеря ни ми хрумна една идея гушнах Сол и легнах до Матео взех си телефона  събудих го  , за да се снимаме   , защото е време  да създаваме нови спомени той се усмихна помогнах му да гушне малкото ни момиче  и  той се усмихна казах  му  , че утре започва да се раздвижва и че ще прекараме денят заедно навън Матео трябва да проумее , че не е единственият човек в това положение  ,  но за разлика от другите хора аз знам колко силен човек е той и борбен е той   . Той каза , че го е страх да не я изпусне и аз я взех от неговите ръце и я сложих в нейното легло  .  Реших тази вечер да остана в нейната стая  , но не можах да заспя и затова взех дневника и отнво започнах да записвам нашата история  надавям се Матео наистина да проходи  , но аз няма да го оставя ,  но знам , че ще това ще го убие  , че няма да бъде бащата   , които иска да бъде  не иска да има детството  , което той е имал за дъщеря ни   , но аз знам  , че всичко ще се оправи  , защото аз имам тази вяра и тази надежда  , че накрая всичко ще се оправи  . Сол спеше почти през цялата нощ и на сутринта станах и направих закуска на Матео  .