Животът на Луна Валенте

31 глава

Амбър ме накара да тръгнем от болницата и че така не помагам на Матео пък и Канде ме побърква как за бога от болницата са я пуснали тази откачалка  .  Това  , което ме изненада  , че  Амбър ме доведе в имението Бенсън последният път  не ме искаше тук  , а сега ме доведе тук   .  Влезнах вътре почуствах се в безопасност тук  , Лили майката на Амбър ме прегърна толкова силно  все едно съм отдавна изгубената й дъщеря   . Амбър каза да се качвам в нейната стая и точно това направих  . Влезнах в нейната стая странно като бяхме в гимназията толкова пъти съм влизала в тази стая  , а днес сякаш всичко е различно    .
Амбър 
Майка ни ще развали всичко Луна не трябва да научава истината сега не и докато не разберем кой вкара Матео в болницата  и дали той ще се оправи   . Тъкмо  , когато щях да отида при Луна майка ни ме дръпна и затвори в кухнята  .
Лили  -  Това е Сол нали  , не ме лъжи Амбър това тя ли е ?  Недей да мълчиш дъще  кажи нещо  .
Амбър  -  Какво дъще ли каза досега не си ми казвала така знаеш ли мамо обичам те  , но след пожара ти си промени сякаш забрави за мен мислиш само за Сол може би станах такава , защото когато бях малка постоянно ми викаше  Сол  искаше да ме превърнеш в  нея и точно затова си боядисах косата реших , че ако съм с различен цвят на косата ще спреш да ми викаш Сол  . Мамо моето име е Амбър Бенсън  , а не Сол Бенсън  . 
Обърнах да си ходя знам , че не трябваше да говоря така на майка си  , но детството ми беше ужасно   . Майка ти постоянно да ти бърка името  и да ти вика с името на сестра ти  за която  мислих за мъртва до преди няколко месеца  .  
Лили -  Моля те Амбър тя ли е Сол  . Луна твоята сестра ли  е  ? Моля те кажи  ми   .
Амбър  -  Да тя е  , но какво виждаш не само аз си промених цвета на косата  и тя също  .  
Когато влезнах в стаята си Луна беше легнала на леглото и ронеше сълзи  чувства се виновна  , но аз я доведох тук може къщата да провикира спомените да се върнат   .   Но нещо не беше наред тя не можеше да спре да плачи знам  , че наговорих ужасни неща на майка си  , но имах чувството   , че си излях душата пред нея и каквото съм чувствала през целият си живот вече знаеше всичко  . Излезнах от стаята и започнах да викам  за помощ мама беше казала на татко , защото се сблъсках с него искаше да знаеше всичко  , но в момента отдвана изгубената им дъщеря има нужда от тях   .  Те като я видяха казаха  , че е изпаднала в нервна криза и повика семейният лекар  . Когато лекаря прегледа Луна тя се бореше  , но той успя да я приспи с една спринцовка   .  Каза , че ще спи непребудно през цялата нощ и че ще я успокой също така , че трябва да се внимава и никакви негативни новини   това означава , че в момента не можем да й кажим истината тази новина може да я засипе    .  
Луна 
Отворих очи и не се намирах  в стаята на Амбър  , а в двора на имението  и аз бях с някакво момиче на което не можех да видя лицето  играехме си и изведнъж тя изчезна подгоних я  , но не можах да я стигна   и тя се изпери   .   Отново си отворих очите  и  вече беше сутрин  , започнах да се оглеждам  и изведнъж вратата се отвори  Лили носеше  табла с храна каза  , че Матео е добре и операцията е била успешна  и трябва сега само да се събуди   . 
Луна  -  Лили моля те използвай връзките си и ме вкарай при Матео майка му и лудата му бивша приятелка никога няма да ми позволят да го видя  , моля те помогни ми да се промъка в болницата  .  Много те моля Лили  . 
Лили  -  Добре при едно условия  ще се нахраниш  и изпиеш това лекарство     . Обещаваш ли и още нещо и Амбър ще дойде с теб  . 
Лили използва връзките си и с Амбър се промъкнахме в болницата тя пазеше пред вратата   , докато аз видя Матео  . Влезнах в стаята му и имаше всякакви   тръбички към тялото  му   . Седнах до него на леглото  и му хванах ръката   . 
Луна  -  Моля те Матео събуди се имам нужда от теб  , не ме оставай сама  , аз винаги ще бъда до теб . Като се  събудиш всичко ще се оправи няма да се ожениш за побърканата няма да ми го причиниш  , ако го направиш това ще ме довърши  . Матео с теб преживяхме толкова много не искам нашата история да свърши така  . 
Целунах го и Амбър точно тогава влезна и каза  , че трябва да тръгваме   избягахме и хвърлих дрехите  , които ни даде Лили  , за да приличаме на истински медицински сестри    . Когато си върнахме нашите дрехи Амбър ме прегърна и каза   ,  че  всичко ще се оправи  надявам  се да е права  , не искам  всичко да се обърка още повече  . Отидох в Ролер Амбър каза , че ще се  почуствам по  -  добре  , но когато реших да караме кънки  Амбър беше на пързалката вече  . 
Канде  -  Малката принцеса ще кара кънки   . Знаеш  , че ти си виновна за всичко  .
Луна  -  Ти си виновна Канде , защо не ни остави намира   . Ти никога няма да спечелиш няма да ме разделиш с Матео  .
Канде  -  Напротив ти си виновна аз направих грешка като се направих на бременна  , но не бях аз тази  , която не повярвах на нито една негова дума и която не искаше да чуеш   . Ти си виновна Луна Валенте  той би направил всичко за теб дори да се ожени за мен   , за да защити теб   . 
Канде е права  , ако бях повярвала на думите на Матео от самото начало  това може да не се случи   .